Приключението, в което бях телепортирана тази година, наистина е трудно да се опише...Всеки път имам повод да се усмихвам. Плета плитки, връзвам връзки, режа, лепя...
Днес срещам един първокласник с неговата майка. Разприказвахме се. Питам за интереса му към руския език, очаквах, че има руска връзка в семейството, защото е носил в час рубла, каза, че знае руския химн..., но не съм познала. Васко просто е любопитен към руския език и култура, дори в момента поискал да си купят и руско знаме. Разказвам за различните ни занимания..., че сме си писали с деца от Русия и сме получили подаръци, а той:
– А-а, ти си ги направила!
Майката, притеснена, го поправя: "Не ти, а Вие.", а аз отварям широко очи и казвам, че наистина сме получили подаръци от руски деца! След което той се усмихва дяволито, накланя главичка и намига:))
Скъпи деца и родители, наистина изпратихме и получихме писма! Ето го и последния пост в сайта на
Анна Гончарова, учител на 1.а клас в град Краснодар:
А
ТУК Анна Анатолиевна пише за първото ни писмо.
Колкото и невероятно да звучи, приключението продължава!