събота, 3 ноември 2012 г.

Ив. Вазов, "Немили-недраги" - тези за седмокласника

Възможни отговори на някои от най-често задаваните въпроси към повестта. И тъй като посещенията за тезите по "На прощаване" са немалко, реших да продължа ...

Как тълкувате твърдението, че повестта разкрива раздвоения свят на хъшовете?
Повестта "Немили-недраги" разкрива раздвоения свят на българските емигранти от епохата на Възраждането - хъшовете са принудени да живеят в негостоприемна чужбина, но в душите си са безрезервно свързани с родината и мечтата за нейната свобода. Героите живеят принудително в Румъния, защото робската участ в родината ги е прогонила далеч от всичко, което е скъпо на сърцата им. Притежаващи силен дух, смелост и воля да отстояват идеалите си , техният истински живот е в миналото - когато са се борили за свободата, и в бъдещето - където са мечтите им за осъществяване на най-светлия идеал - свободата.

Какво е мястото на Сранджата в живота на хъшовете?
Сред незабравимите Вазови герои от повестта "Немили-недраги" най-силно се откроява Странджата. Този човек заема важно място в живота на хъшовете като техен баща, покровител, учител и духовен водач. Странджата е носител на най-благородните черти на българския хъш. Честен, безкористен, искрен патриот, смел и умен, жертвоготовен, добър и отзивчив, той разбира вълненията на своите другари, умее да вникне в душите им и да им помогне, когато е нужно.

В какво се изразява комичното и героичното в образа на Македонски?
Всеки един от героите на повестта има свое особено, неповторимо обаяние. Пленителен е както идеализираният образ на стария знаменосец, така и склонния към авантюри, изпълнен с противоречия Македонски. Този герой съчетава в характера си приключенска дързост и личен героизъм. Комичното и героичното у него се проявяват при различни обстоятелства. Безстрашен, съобразителен, готов на саможертва в името на революционния идеал, Македонски има и негативни черти в характера си, което  прави образа му земен и истински пълнокръвен.

Какво се случва, когато един млад човек се откаже от сигурността и избере мъченичеството?
Сред различните по нрав и възраст хъшове, обединени от светъл идеал, най-млад е Бръчков. Той има прекрасна възможност да живее охолно, но изоставя сигурността на егоистичното съществуване и избира несигурността на неизвестното и новото. Така мъченичеството на емигрантския живот се превръща в негова съдба. Въпреки трудностите младият поет не съжалява за избора си. Готов е да се жертва за отечеството и другарите си.

Героична или мъченическа е смъртта на Странджата?
Смъртта на Странджата е едновременно и героична, и мъченическа. Героична е, защото целият му живот е преминал под знака на борбата. До последния миг на живота си мисли за родината и нейната свобода, остава революционен завет на младото поколение. Вярва, че родолюбивите българи ще доведат борбата до победен край. Мъченическа е смъртта на славния Знаменосец, защото умира далеч от родина и близки. Не намира героичната си смърт в битка с врага, с оръжие в ръка. Тъгува, че не дочаква освобождението на Родината.

Жалкото и великото у човека според повестта на Ив. Вазов "Немили-недраги".
Повестта изгражда един цялостен пълнокръвен образ на българския хъш - мъченик и герой. Жалкото в живота на поборниците е в тяхната скиталческа емигрантска съдба. В негостоприемна Румъния те са изолирани, унизени и презрени. Водят обидно, трагично настояще. Същевременно се изявяват и като герои, защото твърдо понасят глада и страданията, водени от светъл идеал - освобождението на родината. Любовта към народа и отечеството, жаждата за свобода им дават духовни сили да оцеляват в трудната обстановка и да чакат часа на делото, за да вземат участие в кървавите схватки с врага, за да осъществят своята съкровена мечта.

Как разбирате смисъла на заглавието на повестта "Немили-недраги"?
Вазов назовава повестта си "Немили-недраги", защото този израз най-точно характеризира революционерите - емигранти, които живеят самотни в чуждата страна, в мизерия и несгоди, без да могат да се борят за освобождението на родината си. Същевременно с думите "немили-недраги" писателят изразява и своето съчувствие към хъшовете, към тяхната нерадостна съдба.

Образът на българския хъш според повестта на Иван Вазов.
Повестта отразява драматичното и динамично време от последните десетилетия преди Освобождението. Герои от това величаво време са хъшовете - страдалци, готови да се борят и умрат за свободата на родината,  страдалци, измъчени от тежкия живот в чужда страна. Всички те - така различни един от друг - се сливат в съзнанието ни в един ярък и внушителен образ - образа на българския хъш.

Защо Бръчков остава при смъртния одър на Странджата?
Най - младият бежанец от България остава до смъртния одър на стария Знаменосец, воден от човешкия си и родолюбив дълг. Обичта и уважението, които изпитва към Странджата, преклонението му пред светлото и героично минало на стария хъш, карат Бръчков да стои край леглото на болния и умиращ ветеран до последния миг от живота му.

Какви черти от характера си разкрива Македонски, когато трябва да отиде пхри Левски?
В края на девета глава Владиков категорично заявява, че е необходимо да се изпрати човек "безстрашлив и паметлив, дързостен и изкусен". Добавя, че "това предприятие е крайно опасно и който се реши на него, трябва да си тури главата в торба".  От загриженост за младия и неопитен Бръчков Македонски предлага себе си и така проявява себепожертвователност. При преминаването през незамръзналата ивица вода Македонски проявява изобретателност и сомообладание. В близост до целта го вълнуват "необясними чувства". Тези думи на автора обобщават двата основни стимула в душевността на героя : от една страна любовта му към българското, към родината,  от друга - склонността му към приключения, риск, желанието му да среща опасности и да се преборва с тях.

Какво е мястото на реката в повестта?
Дунав е символ на българското, но той е и границата, която раздалечава героите от родината. На брега на реката Македонски спира, преди да се отправи към българската земя. Там са и трите от сериозните изпитания, които заплашват да провалят мисията му. Преходът през реката е ново начало за героя, нова фаза в действията на хъшовете. То бележи момента на преобръщане в техния живот - от възторжени слова и мечти към дела в името на борбата.

Какво е мястото на съня на Бръчков във втора глава на повестта?
За хъшовете сънят е възможност за кратко да забравят унизителното настояще. Това е миг на отдих от деня, белязан от бедност и неизвестност.
Сънят на Бръчков разкрива неговите мечти и въжделения. Той все още не е видял истинското лице на живота в изгнаничество. Затова картината, която вижда насън, е вдъхновена и приповдигната. Впечатлението е, че цялата земя и всички природни стихии са съпричастни към делото. Видяното в съня се превръща в предсказание за съдбата на Бръчков. Чрез съня се засилва контрастът между хъшовските блянове и реалността на робското настояще.

Защо голяма част от повествованието в "Немили-недраги" се развива през нощта?
На фона на тънещия в мрак и мъгла градски пейзаж се откроява светлината от прозорчето на кръчмата. Именно през нощта героите могат да се отдадат на своите надежди за свобода и без страх да изкажат на висок глас своите намерения. През нощта Македонски изпълнява своята мисия и се среща с Левски. Нощта дава на героите свобода на действията им.

Каква представа за съдбата на хъшовете изгражда пейзажното изображение в началото на първа глава?
Пустият и мрачен градски пейзаж в началото на повестта е образно съответствие на торчилката и празнотата в душите на изгнаниците. Нощна Браила е студена и отблъскваща. Тъмният град и притихналите улици са ярки художествени детайли, които очертават една потискаща обстановка в съзвучие с мъченическото ежедневие на героите. Хъшовете са обречени да живеят в чуждо, враждебно пространство, студено и отблъскващо. Метафоричният образ на отровната крайдунавска мъгла е художествено съответствие на отровата , която вгорчава бита и ежедневието на някогашните поборници за свобода.


Кои са знаците на страданието и героизма в описанието на кръчмата на Знаменосеца?
В описанието на кръчмата на Знаменосеца Вазов преплита белезите на нищетата и героизма. Задушлив въздух, изпарения на евтини питиета, цигарен дим, опушена и полуразбита лампа... Но в тази мъжделива светлина се откриват знаците на героичното. Светът на миналите славни битки живее в сюжетите на картините - величествени мъже в бели хъшовски дрехи и златни левчета на калпаците, свободолюбиви и снажни юнаци, дори турчин се прекланя пред смелостта и юначеството на българските герои.


Какво е отношението на автора към героите хъшове според лирическото отстъпление във втора глава?
В лирическото отстъпление в началото на втора глава от повестта авторът прекъсва разказа за събитията, за да даде пряк израз на вълненията и преценките си за героите - разбиране и съпричастие към драмата на мизерното им съществуване в един чужд и неразбиращ ги свят и възхищение от духовната сила и от стоицизма на тези мъже, понасящи с достойнство изпитанията в името на най-святата кауза - свободата на отечеството.

Кои основни идеи се открояват в речта на Странджата?
В патриотичната си реч Странджата дава израз на болката, вълнението и надеждата си за България. Той е убеден, че отечеството има нужда от своите мъченици и герои, и насочва мислите на хъшовете към техния свещен дълг към родината.Именно в тези тежки робски времена народът най-много се нуждае от своите достойни синове. Затова в името на този народ събратята на стария знаменосец са длъжни да се съхранят и оцелеят, да не се поддават на апатията и безверието въпреки тежките изпитания. Те са призвани да принесат себе си в жертва пред олтара на отечеството, защото "Народ без жертви не е народ!" Ораторът убеждава своите слушатели, че са изпълнители на велика мисия, повдига самочувствието им на българи и патриоти, връща им вярата, че скоро ще настъпи часът на истината и те пак ще се бият за честта на народ и родина. Мисълта, че ще проливат кръвта си за свободата, изпълва сърцата им със светлина и надежда.

Какво е въздействието на речта на Знаменосеца върху неговите събратя според текста на трета глава?
Под въздействието на емоционалната реч на стария знаменосец разединените доскоро герои се обединяват отново, пречистват душите си от злото и обидите, погледите им стават благородни и дръзки. Всички те се превръщат във въплъщение на една родолюбива идея, на една високонравствена мисия. Израз на духовното им просветление са наздравиците, които вдигат, и бунтовната Чинтулова песен, която запяват с възторг. Тя сгрява сърцата, съединява душите и пренася хъшовете в мечтаното пространство на юначните битки. Песента изразява копнежа за героичното завръщане в родината чрез сражения за свободата и. В нея емигрантите изливат гнева и мъката си от робската участ на отечеството, както и нетърпението по-скоро да настъпи часът на делото.

С какво началото на пета глава от повестта допълва представата за двойнственото поведение на хъшовете?
Когато болестта сваля Странджата на легло, старите хъшове не остават до смъртния му одър и така го обричат на самота и страдание. Започва да се разпада общността, която е крепил с духа и всеотдайността си. Всеки от другарите на Знаменосеца се опитва сам да се спаси от глада - "тая най-първа и жестока нужда". Така отново се откроява двойнствената същност на тези героични и жертвоготовни, но и сурови хора.

Каква е връзката между старото и младото поколение борци за свобода според V глава на повестта?
Кулминацията в V глава са развълнуваните думи на умиращия хъш към младия Бръчков: "Помни Странджата! Умри за България!" Тези последни слова са и последният завет на Знаменосеца. Младото поколение борци трябва да помни своите героични предшественици, да продължи започнатото от тях дело и да жертва живота си за свободата на народ и родина. Споменът за страдалческия живот на стария поборник, за самоотверженото му участие в освободителните борби и за мъченическата му смърт ще бъде за младежа пример и вдъхновение.

Каква е художествената функция на природната картина в началото на Х глава от повестта?
Заледеният Дунав, големите студове, силните северни ветрове очертават контурите на една заредена с драматизъм природна картина. Тя дава представа за условията, при които героят трябва да изпълни поставената задача. Тишината, която царува наоколо, сякаш крие предупреждение за близка опасност и създава у читателя чувство на напрегнатост и неопределено очакване. Напрежението се засилва и от подчертания контраст между привидното спокойствие на скованата от студа река и черните "шумящи сърдити талази" под леда, които са метафоричен образ на драмата в душата на героя.

Защо Македонски определя себе си пред баба Тонка като "Твой син!" в края на Х глава?
Баба Тонка е духовна майка на борците за национално освобождение. Нейни чеда са всички онези, които се жертват за благото и свободата на народ и родина. В този смисъл и Македонски, изпълнил достойно своята отговорна и рискована патриотична мисия, с гордост определя себе си като син на тази всеотдайна и героична българка.

Как епилогът на повестта "Немили-недраги" сключва рамката на художественото повествование за съдбата на българските хъшове?
В боя срещу поробителите при Гредетин и с мисълта за родината умират повечето от героите на повестта. Остава жив единствено Македонски. Дочакал свободата, той става свидетел на живота в нова България. Но този живот е "една дълга агония". Мечтите на героя отново са се разминали с действителността. Той пак е самотник в едно общество, забравило идеалите на борците. Този път героят е "немил-недраг" в собствената си свободна родина и вече няма какво да противопостави на студенината и отчуждението. Изгнанието в отечеството е най-страшно - това внушава Вазов чрез трагичния финал на своята повест. Студената декемврийска мъгла и презрението на румънското общество в началото на творбата не са толкова потискащи, колкото тъжният финален акорд на тази повест, разказваща за живота и страданията на българските хъшове, неприети в чуждата страна преди Освобождението, но останали извън течението на живота, "немили-недраги" и в своята свободна родина.

 
Успех, седмокласници!

Някои източници:
Помагало за ЗИП по литература, изд. Анубис
Тестови задачи по литература, изд. Булвест 2000




17 коментара:

  1. Благодаря Ви много!! Днес имам класна и ще ми помогнат много :)

    ОтговорИзтриване
  2. Много се радвам, че съм Ви полезна. Успех!

    ОтговорИзтриване
  3. Много са добри! Всички ги изчетох.... Утре съм на областно по Бел и се надявам да ми помогнат :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване
    2. Перфектни са , много се радвам че сте се потрудила, за да ни улесните.Ще ми свършат много добра работа!

      Изтриване
  4. Какъв е образът на родното във втора глава на Немили-недраги

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Докато героите спят, писателят сам взема думата за едно лирическо отстъпление. То му е необходимо,за да изгради сакралния образ на родното и Родината,който има специално място както в сърцата на хъшовете, така и в неговото собствено сърце.Болката по Родината е изразена най-силно с думите: "Бяха сред общество, но бяха в пустиня." - Свободата на чужда земя не е сладка.Това не е просто авторово отношение, това е болка, дълбоко изстрадана и изплакана. Образът на родното е очертан в романтичния образ, който се усмихва, "вика ги, говори им, показва им небето си, показва им огнищата им..." Образът на родното е несравнимо по-скъп, когато го "изгубим безнадеждно"!

      Изтриване
  5. Благодаря! Другата седмица имам класна работа и тезите доста ще ми помогнат за нея.

    ОтговорИзтриване
  6. Бихте ли ми помогнали с тълкованието на цитата от 3 глава на "Немили-недраги"- "Станахме баби... Ах, братя мили..."?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Изразът "Станахме баби...Ах, братя мили!..." е кратката пауза - въздишка по време на знаменателната реч на Странджата.Думите на храбрия Знаменосец са израз на родолюбието, изгарящата носталгия и горещ порив към саможертва - основни черти в душевността на българския хъш. Конкретният цитат изразява най-голямата болка на стария Знаменосец, че няма да умре в Балкана със знаме в ръка. Дребните страсти и неволи измъчват мъдрата му душа и той се чувства призван да отрезви своите събратя по съдба в момент, когато битовите несгоди могат да принизят големия смисъл на святата им саможертва.

      Изтриване
  7. може ли някой да ми помогне като ми каже "народ без жертви не е народ" благодаря предварително

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. В своето слово Странджата изразява надеждата си, че ще настъпи часът на борбата. Той е уверен в това и няколко пъти повтаря: „Ще се бием”. Хъшовете приемат с възторг силните и трогателни думи на своя духовен наставник. В речта му те откриват най-светлия си идеал, затова вдъхновеният монолог на стария хъш успява да прекъсне дребния спор на измъчените мъже, като ги кара да си спомнят великата цел, за която са се жертвали. С много емоция и жар Странджата трансформира настроението на хъшовете във възторг и вдъхновение.

      Изтриване
  8. Може ли да ми помогнете за една теза?

    ОтговорИзтриване
  9. Тезата е:
    Каква е съдбата на героите хъшове?

    ОтговорИзтриване
  10. Много ви благодаря за отговора.И горните са много добри имам класна на 19 и ще ми е трудно с тях ще ми малко по лесно благодаря.

    ОтговорИзтриване