Маргарита Петкова - Любов свършване няма

Дали ще е много дръзко, ако нарека Маргарита Петкова съвременната Багряна?

Така я почувствах, дали греша или не - има ли значение... Още първото стихотворение от стихосбирката провокира - "Жената на 60". След няколко страници откривам и Ж.....на 40, на 45. А-а, не е честно, викам си, а за жената на 50! И отивам на съдържанието. Ето го, към края, но кой казва, че трябва да се чете подред!:)

Изненада са и стихове, които отлично познаваме от песен на Богдана или В. Найденов...., а не знаем името на поетесата. Да, тя не ги е писала, за да я знаем и ние, простосмъртните, но все пак...

Стихосбирка, която прелива от любовта, от дързостта, смелостта...на едно мъжко момиче!

"Запазих" си някои неща, които да "подаря" на приятели, а с всички Вас ще споделя "Писмени показания на Червената шапчица":

Признавам, че за всичко съм виновна.
По своя воля свърнах през гората.
Не любопитство-водеше ме споменът,
записан в линията на ръката ми.
Целта ми беше ясна - да го срещна.
Отдавна чувах слухове за него.
Бил непрокопсаник, бохем и грешник.
И покорявал даже с поглед бегъл.
Признавам своята вина - жена съм.
А пък ТАКЪВ би предизвикал всяка.
От малка съм си луда по опасностите.
Дори нарочно сложих нова шапка.
Естествено се срещнахме - ей, Богу,
сърцето ми се люшна земетръсно,
а по това, как се разплиска погледът му,
разбрах - Той също дълго ме е търсил.
Нататък всички знаете - избягахме.
И в съответствие с добрата приказка,
признавам, че живеехме у баба ми.
Скандалът в обществото бе убийствен!
Признавам всичко. Само не изисквайте
да го описвам с всеизвестни думи.
Но - във опровержение на приказката -
признавам, че Ловецът
бе мъжът ми.