Една колежка има любимо обръщение към групата: "Момичета!". Не знаех защо, но винаги ме е дразнило. Наскоро прочетох, че в началото на миналия век това е било обръщение към слугините, за да ги оразличат от госпожите и госпожиците...Та, от най-древни времена хората са разбирали каква невероятна сила носи словото. Затова и първото изречение от Светото писание е "В началото бе словото...". Затова и все повече съвременни мислители призовават за положителните ни мисли към вселената.
Но всъщност грижата ми е за родното слово, което все повече губи своята уникалност заради нахлуването на чужди думи в речта ни. Ама те не нахлуват, ние не просто им помагаме да се установят, а сме виновниците за това, че един ден самите ние няма да разбираме какво точно е казано в пресата и дори в някой учебник. Препрочитам книгата на Николай Хайтов "Вълшебното огледало". Започва с една история за кафето. В Гърция е с приятели и си поръчват турско кафе, но им отговарят, че няма турско, но има гръцко. Добре. Когато им го сервират, те възкликват, че това е турско, а сервитьорът спокойно отговаря: "Било е". "Не беше трудно да се досетим - казва авторът - защо - милиони кафета "алатурка" се пият всеки ден в Гърция и някой е проумял, че е по-добре за гърците да чуват по-често думата гръцко. Този някой е познавал чудотворната сила на словото..."
Следват поредица от великолепни истинни размисли за езика. Ако можех, бих накарала всеки българин да я прочете, а за професиите, свързани със словото, би трябвало да е задължителна! Това е Паисиевото слово в съвременността!
Прочетете, българи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар