сряда, 26 август 2020 г.

Родно и чуждо в произведения на балкански автори

 

В една от първите теми по литература за 11. клас се разглежда опозицията родно-чуждо в българската литература. В края ѝ се дава кратко препращане към балкански автори. Един от тях е гръцкият поет Константин Кавафис. Учебникът ни казва, че за него своето е начална и крайна точка на дългото пътуване, възприето като дар на съдбата и натрупване на мъдрост. Ето го и стихотворението "Итака", символно обобщение на мотивите за дома, родното и пътя, изпитанията.

 

Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.
От ластригоните и от циклопите,
от Посейдон сърдития не бой се –
такива в пътя нивга не ще срещнеш,
ако възвишена остава мисълта ти,
ако отбрано чувство
душата и телото ти докосва.
Ни ластригоните, нито циклопите,
ни Посейдона разгневен ще срещнеш,
ако ги сам в душата си не носиш,
ако душата ти пред теб не ги възправя.

Моли се – пътят ти да е далечен.
И много да са пролетните сутрини,
когато с толкоз радост и любов
ще влизаш във невиждани пристанища.
Да спреш край финикийски градове
и много пъстри стоки да закупиш –
седеф, корали, кехлибар и абанос,
и всевъзможни тънки аромати,
колкото можеш повече прекрасни аромати.
В египетските градове да спреш,
да учиш и да учиш от учените.

Недей забравя никога Итака.
Да стигнеш там – това е твойта цел,
ала по пътя никак да не бързаш,
че по-добре – години да пътуваш
и остарял на острова да спреш,
богат, с каквото в пътя си спечелил,
без да очакваш нещо той да ти даде.

Итака те дари с прекрасното пътуване.
Без нея нямаше да можеш в път да тръгнеш.
Но нищо друго няма тя да ти даде.

И ако бедна я намериш, не те е тя излъгала:
тъй мъдър, както си сега със толкоз опит,
навярно вече си разбрал Итаките що значат.

1911

Превод: Стефан Гечев„Избрани стихотворения“, Константинос Кавафис,,Изд. „Христо Ботев“, С., 1995 г.

Да си припомним:

Итака родно място и царство на Одисей

Посейдон - бог на моретата. Втори син е на Кронос и Рея, брат на Зевс, Хера, Деметра, Хестия и ХадесТой е втори след Зевс по могъщество сред олимпийските богове. След като надмогват баща си, заедно със Зевс и Хадес, той получава като награда моретата. Обикновено е изобразяван като моряк. Негово оръжие е тризъбеца, с който Посейдон може да разклати земята и да разбие всеки предмет.

Циклопи


Орхан Памук, "Бялата крепост"
Млад венецианец е пленен от турската войска и е отведен в плен в Истанбул. Десетки години робът предава знания на своя господар и заедно имат еднаква страст към науката, за да стигнат в един момент до странното позрение "Аз съм той". Мисля, че посланието на автора е вложено в думите на падишаха, че хората от седемте краища и четирите климата неизменно си приличат. Фактът, че всеки може да заеме мястото на другия, доказва най-добре, че хората навсякъде си приличат.
А ще спечели ли венецианецът свободата си, за която така мечтае, ще разберете, ако прочетете книгата.


https://is.gd/o3LZWU
 Иво Андрич, "Мостът на Дрина"

Мостът на Дрина е роман на сръбския писател и нобелов лауреат Иво Андрич. Романът разказва историята на изграждането на мост над река Дрина в босненския град Вишеград. Изграждането на моста е поръчано от Мехмед паша Соколович, известен служител на Османската империя, който е местен сърбин от Рудо. Още като малко момче Баджика е отведен с други деца като кръвен данък към Константинопол.

Сюжетът на романа продължава приблизително четири века и представлява сборник от няколко истории, свързани с моста на Дрина, който е гръбнакът и основният символ на разказа. Самият мост е по някакъв начин противоположен на човешката съдба, която е преходна по отношение на каменната сграда, която е вечна. /Източник/

Още първите страници на романа те карат да се замислиш колко сме близки като духовност с нашите съседи. Както ние имаме своя Крали Марко и следи от неговите стъпки, така и сърбите имат следи от стъпките на коня Шарко, а за турците това е Джерзелез Али с неговата крилата арабска кобила...


До нови срещи!

Няма коментари:

Публикуване на коментар