сряда, 1 май 2013 г.

Готови за НВО в 7 клас

Някои възможни тези по произведения на Иван Вазов от задължителната програма - "Една българка", "Опълченците на Шипка", "Българският език"



Ив. Вазов, "Една българка"
Каква представа за историческото време в поведението на българите изгражда Иван Вазов в експозицията на разказа?
Вазов рисува ярка картина на драматичните исторически събития, свързави с преследването на оцелелите Ботеви четници. Те поставят на изпитание българския дух. Голяма част от тях не могат да надмогнат страха си и не смеят да напускат домовете си. Робската психика се проявява и в това, че "някои нехаеха" - безразличие, равно на предателство. На този фон изпъква поведението на баба Илийца, която решително отстоява молбата си пред заптиетата. В диалога и с турците проличава, че тя е храбра жена, добра християнка, жертвоготовна майка.

Какви са мотивите на баба Илийца да обещае помощта си на бунтовника?
Действията ѝ са продиктувани от стремежа и да стори добро. Водена е от майчината си любов, от човешкото си състрадание и християнско милосърдие. Тя знае какъв риск поема, но не може да остави в беда свой сънародник. Обещавайки му закрила и подкрепа, възрастната жена изпълнява своя християнски и патриотичен дълг.

Защо отец Евтимий нарича Илийца "луда"?
Той не разбира причините, поради които тя рискува живота си, като не се подчинява на турските забрани. Макар тя да не изрича пред него тайната си, за него е ясно, че старата жена е срещнала някои от "ония". Калугерът е егоист и страхливец - постъпката и за него е лудост.

Защо бунтовникът целува ръката на баба Илийца?
Като целува напуканата ръка на непознатата селянка, момъкът изразява преклонението си пред нейната жертвоготовност, пред майчината ѝ топлота, загриженост, обич и всеотдайност. Този жест е единственият начин, по който може да изрази признателността си към българката, в която вижда "своя майка, свой спасител, свое провидение".

Каква е ролята на пейзажа в разказа?
Пейзажните описания въвеждат читателя в атмосферата на събитията, посочват времето и мястото на случките, емоционално го подготвят за развоя на историята. Мрачните нощни пейзажи в трета и четвърта част са в хармония с душевните терзания на героинята. Описанията, които изобразяват настъпващото утро в четвърта и пета част, засилват напрежението и подготвят кулминациите в разказа. Различни внушения постига пейзажът в шеста част на творбата - неговата ведрост е в контраст с последвалите трагични събития.


Как тълкувате думите на героинята: "Да направя това добро...клетнику!"?
Добротата на баба Илийца не е само действена и безкористна. Тя стига до най-високото си проявление - жертвоготовността. Тези думи разкриват изключителните качества на една българка - добра християнка, истински патриот, жертвоготовна майка. Многоточието и възклицателният знак говорят за засилена емоционалност. Пожелателната форма "да направя" съдържа в себе си и молитва. Смислов център на фразата е думата "добро", а нейн връх - "клетнику", синоним на страдалец и мъченик в името на велико и благородно дело.

Иван Вазов, "Опълченците на Шипка"
Как е проявено легендарното в образа на опълченците?
Бранителите на върха са представени като действителни лица, участници в един епизод от историята ни. Те обаче са изобразени и така, както народната легенда е разказвала за тях след Освобождението. Те са "оплискани с кърви", "всякой гледа да бъде напред", "не сещат ни жега, ни жажда, ни труд", "Ще паднат, но честно, без страх" и са готови "до крак да измрат" в името на свободата на родината.

Как са изобразени трудността и драматизмът на боя?
Те са разкрити чрез изображение на съотношението между числеността и поведението на двете страни в боя. Срещу турците /"бури подир бури" и "рояк след рояк"/ стоят опълченците, сравнени с "шъпа спартанци". В картините на настъпления и отблъсквания са разкрити храбростта на защитниците на върха и малодушието на враговете. Изтъкнати са мотивите, които движат едните и другите, както и начините, по които главнокомандващите окуражават бойците си.

Каква е ролята на третата част на стихотворението?
Третата част играе ролята на обобщение. Поетът говори вече от гледна точка на следосвобожденското настояще, свързва славното близко минало с бъдещето. Епилогът изразява преклонението на поета пред смелите участници в Шипченската епопея, предизвиква гордост и възхищение пред подвига на героите, буди размисли за трагичното ни и героично минало, за народната памет, съхранила легендарния образ на опълченците.

Защо образът на Балкана присъства във всички части на одата?
Одата е немислима без образа на Балкана. Той не е само фон, на който се откроява героизмът на опълченците, а образ-пейзаж, част от единната и цялостна образна система на творбата. Чрез него в първата част се внушават мотивите за написването на одата. Балканът е свидетел на героичното минало, на трагичните събития и величави моменти в историята на народа, които дават основание за гордост. Чрез него се внушава вълнуващата идея за величието на порива, смелостта и самоотвержения дух на опълченците, той допълва легендарния им образ.

Кое дава сили на опълченците да удържат набезите на врага?
Любовта към България, синовният дълг към род и земя, святата отговорност към тези, които с кръвта си са оросили пътя към победата. Нашите защитници се борят със съзнанието, че "България цяла" сега тях гледа, че изходът на битката ще реши изхода на войната. И не на последно място това е "сладката радост", че ще венчаят България с "лаврови венци".


Иван Вазов, "Българският език"
Защо можем да наречем стихотворението апология на родното слово?
Одата е патетична прослава и страстна защита на родното слово. Двата основни мотива, които се противопоставят в текста, са мотивите за грубостта, неблагозвучието, несъвършенството на езика ни, от една страна, и неговата красота, изящество и историческа мисия, от друга. Творецът разкрива доводите на хулителите, за да обоснове тяхната несъстоятелност и да ги обори чрез художествената сила на поетичното си слово. Той не само защитава възможностите на родния език, чудната му мелодика, свежите и живи тонове, които се преплитат в него, а чрез творческия си талант доказва, че този език е богат и въздействащ, благозвучен и свещен.

Кои качества на българския език утвърждава стихотворението?
Поетът е убеден, че родното слово е свещено. То е най-съкровената връзка на човека с изконните стойности, с майка, родина. Българската реч е богата и благозвучна, изразителна и мелодична, изящна и съвършена. Тя носи огромен потенциал от възможности за създаване на звънливи песни, за въздействие и обогатяване.

От какво е породена полемиката в стихотворението?
Полемиката е породена от огорчението и гнева на лирическия "аз", че много хора - и чужденци, и българи - не оценяват по достойнство нашия език. Техните твърдения, че речта ни е груба, несъвършена, неблагозвучна, активизират поета да докаже не само с аргументи, но и посредством творческото си дарование, несъстоятелността на подобни твърдения. Лирическият говорител държи категорично да заяви позицията си на родолюбив българин и творец.


Какво е отношението на лирическия говорител към отрицателите на родното слово?
В централните строфи се открояват възмущението и гневът на поета. Той не може да се примири с нападките. Патосът става остро изобличителен, страстен и категоричен. Недопустимо е родното слово да бъде оклеветявано не само от чуждите, но и от "нашите".
Поетът използва и възможностите на иронията, за да се дистанцира от внушенията, според които българският език не става за поезия. Това за Вазов е "низка клевета", която посяга на най-свидното за българина - неговия роден език.

Каква е мисията на твореца поет?
Финалът на творбата звучи категорично и оптимистично. Последните строфи заявяват поетовото намерение да превърне оклеветения език в мощно поетично вдъхновиние. Творецът изрича думи клетва. Това е обет пред цял един народ и пред света. Каква по-убедителна защита! Без да е стихнала болката, стиховете носят тържеството на победата. Вазов познава силата и красотата на родното слово. Те са негово оръжие, с което ще нанесе удар на неговите хулници. В целия му блясък ще го завещае на бъдещото поколение, за да не се срамуват, а да го обичат като най-драгоценно състояние.


Източници:
М. Герджикова, Тестови задачи по литература.
М. Пашова, Съчинение разсъждение върху художествен текст







1 коментар:

  1. Благодаря ти . Много си готина и оценявам това че се трудиш за нас . Много ми помагаш и ти благодаря от сърце :)

    ОтговорИзтриване