петък, 15 март 2013 г.

Белоградчишките скали през моя любителски обектив

Когато в едно интервю Миро/от Каризма/ каза, че не се снима по местата от света, които посещава, първата ми реакция беше, че е малко превзето(съжалявам!). Сега усетих истинската стойност на думите му. Няма обектив, който да улови онова, което изпитва душата! И въпреки това снимах, омаяна, шокирана, благословена с този миг...


Не знаех за тези гъби, а са съвсем близко до центъра на града.
А какво ще кажете този как си е "чучнал" на скалата.
От която и страна да погледнеш тези каменни великани, все ще откриеш нещо различно.
И няма как в такъв момент да не изскочат в съзнанието ти думите на Алеко: "Който може, нека опише тази картина, който може нека я фотографира, нека я нарисува!...Аз не мога!"
Аз наистина не можах, но не се въздържах от изкушението. С извинение към професионалните фотографи, към художниците и поетите!

3 коментара:

  1. Обективът ти е чудесен, а текстът - още повече! Очаквам с нетърпение следващата ти "фотоекскурзия" :)!

    ОтговорИзтриване