понеделник, 7 юли 2014 г.

Възкресението, Такър Маларки

Приключенията в книгата са около намерените през 1945г. Евангелия в Наг Хамади, Египет. След цели 2000 г. става ясно, че преди Новия завет съществуват текстове, които отреждат доста по-съществена роля на жената. За Мария Магдалена като възлюбена на Иисус и автор на едно от Евангелията...

Хилядолетия наред властта е била в ръцете на жените. В целия свят, не само в дома, а и в обществото, в митологията и религията. Какво се случва, че в Християнската религия жената изчезва? Откриват се нейни следи в Новия завет, но сякаш се крие между страниците и то защото не са могли напълно да я изтръгнат оттам...


Още ме впечатли цитат от Евангелието на Тома, който  казва: "Когато познаете себе си, ще знаете, че сте синове на живия Отец... Но ако не познавате себе си, вие сте в бедност." Наскоро гледах интервю с известния руски психолог Норбеков. На въпрос на журналистка, какъв е пътят към щастието и богатството, той отговори, че човек трябва да опознае себе си...Дали Норбеков познава тези текстове? Или мъдростта просто няма възраст, пол, религия...?

Особено ми харесва твърдението, че "за да откриеш Бог, не се нуждаеш от църквата, нямаш нужда нито от свещеник, нито от равин, царството е вътре в теб..." Винаги съм вярвала, че за да отправиш молитва, не е важно мястото, където ще го сториш, важно е с какво сърце ще го направиш!

И едно стихотворение от Ръдиърд Киплинг, цитирано в книгата:

"Ако"

Ако владееш се, когато всички,
        треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
        се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
                наклеветен — не сееш клевети;
или намразен — злоба не спотайваш;
        но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
        ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха — зъл предател —
        еднакво със Триумфа — стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
        превърнат в клопка — и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
        градени с кръв — и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
        спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
        да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
        и изхабени — да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
        която им повтаря: „Влезте в крак!“

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
        в двореца — своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
                ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
        с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
        И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!

1 коментар:

  1. Здравствуйте, Петя!
    "Владей собой перед толпой смятенной,
    Тебя клянущей за смятенье всех!"
    Помню эти строки из стихотворения Киплинга! Очень правильные и очень звучные. И согласна с Вами, что не важно, где молиться - надо носить Бога в душе, обращаться к нему не только тогда, когда плохо, но и когда хорошо - с благодарностью.

    ОтговорИзтриване