Международен ден на книгата

Този ден става още по-празничен, когато в класната стая се заяви истинско отношение към него! Такъв подарък си направихме с учениците от 10. в клас.

На въпроса "Защо 23. април?" отговориха Калоян и Марсело.
Кратки есета "Какво е за мен книгата" прочетоха Георги, Христо, Мартин, Иван, Цветелин.
Ревю на прочетена книга представиха Тоника /"Предимството да си аутсайдер"/, Цветелина /"Любовта трае три години"/ и Ива /"Вината в нашите звезди"/.
Любопитна информация за отбелязването на този ден по света ни представи Кристина. Онова, което на мен ми направи впечатление е, че в Швейцарските железници денят протича под наслова: "Времето за път е време за четене!" и всички пътници във влаковете на 23. 04. получават по една книга!
Снимки на двадесетте най-красиви библиотеки по света показа Елена.
Дрешки за книжки беше ушила Владимира:

Най-голяма беше групата с изработени книгоразделители - Борислава, Силви, Цветомира, Емил, Емануил, Мартин, Силви, Евгения, Нанси и аз:)

На Боби:

На Цветомира: 

На Мартин: 

На Евгения:

Плетени от Криси: 

Нанси: 

Много мил разказ за любимата детска книжка и книгоразделител с любими цитати от Силви и "Мечо Пух":

И моите изненадки :)

Но... бурните аплодисменти отидоха при Петя

и нейното стихотворение:

Щом ми стане малко тъжно, малко криво,

стара книга аз отварям колебливо.

Облак прах във стаята се вдига

и страницата първа сякаш ми намига.

Сиви букви история прошепват,

тънките листа под лампата потрепват.

Свят се разкрива различен, променен,

смесени чувства бушуват във мен.

И в този свят да остана мечтая,

не искам да идва на книгата края...

Браво, браво! А и няколко души си взеха пътуваща книга. Един хубав ден 234!