Училище на бъдещето III

Родени ученици

С радост открих, че четвъртата глава от книгата на Кен Робинсон започва с коментар на една от любимите ми лекции в TED „Да изградим училище в облаците” от Сугата Митра. 

/Горещо препоръчвам./

Но ако децата действително са родени ученици, то защо много от тях в училище се сблъскват с толкова сериозни трудности? Защо на толкова много от тях в часовете им е безкрайно скучно? Това в голяма степен се обяснява с недостатъците на самата система, с нейните традиции и условности. Защото първо, всички деца по природа имат таланти и второ, за да се развият тези способности, трябва да се излезе от тесните рамки на академичното образование и да се премине към система, отчитаща индивидуалните таланти и интереси на всеки ученик.

Извънредно важно е всички ученици да имат адекватни възможности за изучаване на пълния диапазон на своите емоции и способности, включително, разбира се, традиционните дисциплини, но не и ограничени само в тях. А за това е нужно задължително да се измени структурата на образованието и да се балансира учебната програма. В подкрепа на това си съждение К. Р. привежда много простичък и разбираем пример. Представете си, казва, че носите вкъщи съвсем ново електронно устройство и предлагате на членовете на семейството да кажат как то действа. Вашият съпруг вероятно ще започне да чете писмените инструкции, едното ви дете ще потърси видео в Ютуб, а другото просто ще започне да изпробва различните копчета...Е, ако всеки има различна нагласа за действие, как да очакваме еднакво добри резултати, ако прилагаме един и същ метод на обучение?

Следват размисли за изкуството на преподаването. Не революционни, добрият учител добре е запознат с тях, важно е да не се отказва и по-често да се осмелява да ги прилага. И... глава за „обърната класна стая”./ Много се радвам, че имам своите успешни опити в тази посока/

Комуникативността е способността на човека ясно и уверено да изразява своите мисли и идеи с помощта на различни средства и под различна форма.Обучението в четене, писане и смятане е важно. Но не по-малко важно е да се развива у учениците способност ясно и уверено да изказват своите мисли!

Следват размисли за колективизма. Нещо, което нашите нови времена първо отмениха, а сега ще се опитваме да възпитаваме умението да се работи в колектив. Защото в училище децата работят „в група”, но не ”на групи”.

Състрадание, самообладание, гражданственост, живот по демократически принципи...Понятия, които лично мен ме връщат към излючително болезнения въпрос на нашето време -  липсата на ценности!