Литературно предизвикателство за шестокласници

Нощ в библиотеката

Когато замислях този ден, беше ясно, че ще е през април, но датата...Сякаш съвсем случайно казах, че ще е вторият ден след ваканцията. Случайности обаче няма. 12. април е световен ден на космонавтиката и авиацията. Нима не сме всички ние, четящите хора, пилоти на въображаеми балони?

Днес, 12. април, американската детска писателка Бевърли Клиъри има рожден ден и става на цели 100 години. На нейния ден в САЩ традиционно се отбелязва денят Drop Everything and Read Day /D.E.A.R. Day/, който води началото си тъкмо от нейните книги за пакостливата Рамона. А буквално означава - "Зарежи всичко и чети!". Благодаря на моите гости, домакини и ученици, че зарязаха всичко и дойдоха на нощта в библиотеката!

Не пипай тази книга

http://bit.ly/1TDKPcU

Някой с насмешка ще каже, че е поредната теория на конспирацията. А може би това очакват тези, които са допуснали това да се случи...или нещо съвсем друго. Защо не знаем някои факти? Как са възниквали военните конфликти и религиите? Ще изчезнат ли парите? Настъпва ли новият световен ред?...

Определено мисля, че си заслужава да се прочете и да се замислим. В никакъв случай не е повод за отчаяние, в никакъв случай не трябва да мислим, че нищо не можем да променим! 

Можем - ако имаме положителни мисли!

Книгата е в наличност в търговската мрежа - тук.

Или в електронен вариант - тук.

Бисерче вълшебно!

Националната награда Бисерче вълшебно се оказа изключително вълнуващо събитие за моите шестокласници!
За първи път гласуваме и сме почетно жури в кампанията.
За първите ни вълнения писах на страницата на сайта!

Пътуващо сандъче 26

https://libchest.wordpress.com/

Днес станахме част от един прекрасен проект за насърчаване на четенето!
При нас пристигна Пътуващо сандъче 26!
С радост ученици от 6. клас си избраха своите приятели за ваканцията.

Приятелска среща между думи и числа

Прочитайки забавна детска енциклопедия за математиката, се замислих, че и в двете науки има общи термини и би било забавно да ги "пресечем". Но онова, което ме провокира най-много, беше историята на племето пираха, което не познава числата и няма сложни изречения в езика си, нито глаголни времена...

Библиотекар за един ден

Както съм се хвалила :), имам четящи ученици, което е голяма моя радост и предизвикателство да увеличавам списъка. Сред тях избрах да изпратя на мисия "Библиотекар за един ден".

Заварвам Цветомира /11. в клас/ усмихната и с широко отворени очи. Ето какво ми изпрати тя в края на деня:  

Ученици в ролята на учители

Днес нашите пораснали ученици вземат нашите роли.

Първа в изпитанието е Кристина от 11. в клас. Ще преподава в 6. клас "История славянобългарска" от Паисий Хилендарски. Отлично се е подготвила, има план, ход на урока, въпроси и задачи. Много мило ми стана, когато сподели с шестокласниците, че когато е била като тях, заедно сме преписали Историята, а в десети клас е запазила спомен от проведената в клас анкета за събитие, което ни кара да се чувстваме горди, че сме българи - дори цитира процентите отговори...Нещичко е посято:) ! Когато в края на часа попита в коя държава биха искали да живеят, 100% от отговорите в единия клас бяха - България, но променена и то от нас самите.

Чудото Монтесори

Чували сте фразата: "Липсват му/и първите шест години."

Защо тези първи шест са толкова важни? Нима процесът на възпитание и обучение не продължава и след това? Да, продължава. "Но след шест уникалното време, в което детето е способно да овладява необходимите знания, навици и умения лесно и непринудено, на нивото на попиващото съзнание, вече е изтекло. Безвъзвратно."

И така, ако вашето дете или внуче още не е на шест, прочетете тази книга и действайте! Ако нямате желание да четете чужди мъдрости, подходете с много любов и грижа. Да, грижа. Така, както земеделецът посява семената и не ги оставя сами да се справят с почвата, с топлината, с влагата, с вредителите...

Моя близка, която преди мен беше прочела книгата, ми каза: "Допускала съм грешки с моето дете, но ще постъпя правилно с внуците." Колко е хубаво, че бъдещи баби подхождат толкова отговорно. Аз не съм толкова сигурна, че няма да грешим, но поне знам, че ще се постараем:)
Това е една  от книгите, които много  ти се иска да подариш, но и да запазиш, защото знаеш, че ще разгръщаш отново.

Ако сте неравнодушни родители, обичащи, отговорни, търсещи, тази книга е за вас!

Училище на бъдещето III

Родени ученици

С радост открих, че четвъртата глава от книгата на Кен Робинсон започва с коментар на една от любимите ми лекции в TED „Да изградим училище в облаците” от Сугата Митра. 

/Горещо препоръчвам./

Но ако децата действително са родени ученици, то защо много от тях в училище се сблъскват с толкова сериозни трудности? Защо на толкова много от тях в часовете им е безкрайно скучно? Това в голяма степен се обяснява с недостатъците на самата система, с нейните традиции и условности. Защото първо, всички деца по природа имат таланти и второ, за да се развият тези способности, трябва да се излезе от тесните рамки на академичното образование и да се премине към система, отчитаща индивидуалните таланти и интереси на всеки ученик.

Извънредно важно е всички ученици да имат адекватни възможности за изучаване на пълния диапазон на своите емоции и способности, включително, разбира се, традиционните дисциплини, но не и ограничени само в тях. А за това е нужно задължително да се измени структурата на образованието и да се балансира учебната програма. В подкрепа на това си съждение К. Р. привежда много простичък и разбираем пример. Представете си, казва, че носите вкъщи съвсем ново електронно устройство и предлагате на членовете на семейството да кажат как то действа. Вашият съпруг вероятно ще започне да чете писмените инструкции, едното ви дете ще потърси видео в Ютуб, а другото просто ще започне да изпробва различните копчета...Е, ако всеки има различна нагласа за действие, как да очакваме еднакво добри резултати, ако прилагаме един и същ метод на обучение?

Следват размисли за изкуството на преподаването. Не революционни, добрият учител добре е запознат с тях, важно е да не се отказва и по-често да се осмелява да ги прилага. И... глава за „обърната класна стая”./ Много се радвам, че имам своите успешни опити в тази посока/

Комуникативността е способността на човека ясно и уверено да изразява своите мисли и идеи с помощта на различни средства и под различна форма.Обучението в четене, писане и смятане е важно. Но не по-малко важно е да се развива у учениците способност ясно и уверено да изказват своите мисли!

Следват размисли за колективизма. Нещо, което нашите нови времена първо отмениха, а сега ще се опитваме да възпитаваме умението да се работи в колектив. Защото в училище децата работят „в група”, но не ”на групи”.

Състрадание, самообладание, гражданственост, живот по демократически принципи...Понятия, които лично мен ме връщат към излючително болезнения въпрос на нашето време -  липсата на ценности!