Нашият град е заобиколен от много дървета. Толкова сме свикнали с тях, бихте си помислили, че не ги забелязваме, но истината е, че не можем да живеем без гората. Хората от полето ще сe опитат да ме оборят, но ви уверявам – дървото носи особена магия.
Училището, което често е критикувано /не винаги заслужено/, се старае да възпита у децата от всички възрасти любовта към живота. Всички сме чували фразата, че всеки човек през живота си трябва да посади поне едно дърво. Дори стана модерно да се правят такива подаръци...Както и да ви звучи, знам със сигурност, че който го е направил, ще го повтори.
В нашето училище често се организират такива дейности – да посадим дърво, цвете, леха... Но за мен най-скъпо остава дървото, което посадихме с моя клас /вече студенти/. В неговия корен има капсула на времето.
Дървото е офика. Годината е 2008. Когато донесоха в училищния двор дръвчета и трябваше да си избираме, децата го предпочетоха по странно звучащото и не много популярно за нас име. Срам не срам, ще призная, че никой от нас в онзи момент не знаеше как ще изглежда то, когато се разлисти, когато остарее. Но, за корена беше думата. Как да направим така, че да се знае за много, много години напред, че това дърво е посадено от нашите ръце. И...в корените сложихме малка стъклена бутилка със списъка на учениците от моя звезден клас. Споделям го малко със свито сърце, защото знам, че вече ме обвинихте в действие срещу природата. Знам! Знам, че една стъклена бутилка се разгражда в почвата за хиляди години... Но, това роди нашият тогавашен импулс да изпратим „писмо” в бъдещето.
Днес минавам край нашето дърво и знам, че то е дърво с особен корен, защото там са записани имената на двадесет и две прекрасни момичета и момчета, които ще нося в сърцето си цял живот. И се питам кога ли ще грейнат в клоните му малките червени плодове и ще ми проговорят, както оня шипков храст на Радичков...
Оп, нова среща:)
Месец ноември, 2012г.:
Страхотно!!! Направо буца ми заседна в гърлото до като четях!
ОтговорИзтриванеСигурна съм, че и тези деца винаги ще помнят точно това засадено дърво през живота си!
Прочетох текста още през юли и веднага написах коментар, но... по технически причини не успях да го публикувам :). Затова сега споделям - трогната и развълнувана съм, изненадана - също, че минавам през двора на училището всеки ден, а толкова неща не знам... не знам и кое е това дърво, но се надявам Петя да ми го покаже :). Какво му трябва на човек, за да е щастлив - една усмивка, доверчив и благодарен поглед, незабравим спомен... Чудесно е, Петя!
ОтговорИзтриване