11 клас. Първи час за Ботев - припомнихме какво знаем за него, допълнихме нова важна информация от житейската му биография, разсъждавахме върху въпроса, защо точно той получава прозвището "геният на една епоха". Последва задачата, да напишат писмо до Ботев. Съвсем естествено дойде въпросът: "А Вие, госпожо, какво бихте написали?". Отговорих със стихове на големия български поет Дамян Дамянов.
Ти тъй недостижимо си велик,
че всеки би си разменил живота
с един единствен твой житейски миг.
Единствен миг да бъде Ботев,
едничък миг от вечността,
единствен миг от твоя дух и воля.
Пък даже този миг да е смъртта.
И аз бих дал един живот за Вола.
За него бих ти дал днес всичко аз,
каквото имам, бих ти го отстъпил...
Не бих ти искал само оня миг,
във който ти на роден бряг си стъпил
и си целунал родната земя.
Разплакал си се, казват, воеводо!
Земята те е срещнала сама.
Къде е бил, къде е бил тогаз народът?
Народът спял в онази тъмна нощ,
дълбоко спял, не чул плача ти в здрача.
Една земя, един самотен вожд...
Как страшно е, щом силните заплачат!
О, страшно е, когато смел войник
остане сам със сабята си гола.
Не бих ти искал само този миг,
макар че той е по-велик от Вола.
/Съжалявам, ако нарушавам графиката на оригинала, но пиша по памет/
Слушаха притихнали. Сърцата бяха докоснати. Някои написаха възторжени слова на възхищение и преклонение, други зададоха болезнени въпроси:"Достойни ли сме за саможертвата на героите? Какво биха казали, ако видят днес свободната родина?..."
Идеята за писмото е прекрасна и със сигурност ще я използвам :)! А за Ботев..., както и за Дамян Дамянов... каквото и да кажем, все ще е малко!
ОтговорИзтриване