Eдна идея за съчинение

Често в началото на учебната година на учениците се поставя задача за съчинение: "Спомен от лятото", "Незабравима ваканция"... После се чудим защо четем едни и същи неща - кой е виновен, на колко от нас са се случили "невероятни приключения" през ваканцията?

Ето едно различно упражнение за писане на съчинение, в което ученикът наистина твори.

Играта се казва "Сюжетна линия".

Избират се четири произволни думи, с които трябва да се разкаже история. Разбира се, не трябва да е нещо банално и стандартно като: "Той влезе в магазина и видя..."

Идеята съм взела от книгата на Едуард де Боно "Как да развием творческото мислене". Ползвам неговите списъци за избор на произволни думи, но всеки може да си направи подобен списък с думи. Също мисля, че може да се използва речник/ някой казва страница, друг - колона, трети - дума по ред/. Важно е изборът да става съвместно с учениците, да са убедени, че думите са произволни, а не умишлено подбрани от вас.

Направих подобно упражнение с двама ученици. Произволните думи са : ДИНОЗАВЪР, ВРЪВ, КАШЛИЦА, МУСКУЛ.

Ето и техните варианти:

Динозавър беше името на жребец-див, неопитомен...Препускаше в прахта на Южна Америка.

Роналд, опитен каубой, знаеше как се опитомяват коне по-добре от всеки друг. Живееше в малка къща, недобре осветена, с облицован в дърво коридор, в който беше подредил колекцията си от малки динозаври. В края на коридора, вляво от голямата махагонова врата стояха старите му ботуши с лъскави шпори. Беше време за лов на диви коне..

Роналд бавно свиваше цигарата си и търпеливо чакаше подходящия момент. Препускащите гонеха залязващото слънце. А един от тях - черен, силен, с дръзки очи и буйна грива. Очите им се срещнаха само за миг. Роналд хвърли фаса и потисна кашлицата. Един замах и мускулите му, изпънати като връв, контролираха умело ласото и...уловиха жребеца. Веднага реши да го нарича Дино/от Динозавър/. Погледите им отново се срещнаха - в единия се четеше малко страх...

                                                                                                                                /Мария/

Веднъж малкият Влади гледал телевизионно предаване за анатомията на човешкото тяло и бил много заинтригуван, като разбрал, че езикът също е мускул... Изведнъж гърлото го заболяло много силно, сякаш връв била пристегнала сливиците му. Той започнал да кашля, да кашля.

Майка му го чула и веднага го облякла, за да го заведе на лекар. Тръгнали, като Влади взел любимия си плюшен динозавър. По пътя обаче той се досетил, че може да спре тази упорита кашлица. Благодарение на образователното предаване и онова, което запомнил от там - бръкнал в чантата на майка си, извадил Трахизан. Когато го изсмукал, той вече се чувствал по-добри и педиатърът му казал, че няма причина за тревога. След тази случка Влади следял с още по-голям интерес тези предавания, защото разбрал, че те помагат и образоват.

                                                                                                                                    /Павлин/

Помествам ги без корекции.

Децата се заемат с ентусиазъм с предизвикателството, а за учителя после е удоволствието да чете n-брой различни творения. Вярвам, че това е интересно упражнение за ученици от различни възрастови групи. Предстои да го проверим:). Ще се радвам, ако ви хареса идеята и споделите резултата.