Някои ще ми се смеят, други ще се опитат да ме оборят, но, каквото и да казвате, когато се върнах от екскурзия в Швейцария, си помислих точно това. И до днес го мисля...
Тръгнах, без да имам предварителна нагласа какво очаквам. Е, всеки знае – богата страна, страна на часовниците, на банките...Благодаря на една колежка/Марго, това си тиJ/, че ми даде чудесни напътствия за Женева и Цюрих, защото малкото време, в което се вмествахме с екскурзовод и сами, ако нямаш представа какво и къде търсиш да видиш, не можеш да постигнеш програма максимум, особено за 1-2 дни в 1 град.
Екскурзията ни е нискобюджетна /2+1 в стая в хотел „Етап”/. Стаите са малки, но в тях има всичко необходимо, чаршафите се сменят всеки ден.Баните и тоалетните са на етажа, но това/ако не сте семейство/ според мен е дори предимство. А за чистотата думи нямам, за пръв път виждам подобно нещо – след като излезеш от тоалетната започва едно миене, сушене, ароматизиране...Кеф!
Някои казват, че Швейцария била селска, миришело на крави, но браво на хората, че се гордеят, а не се срамуват от поминъка си. Че видяхме много крави – видяхме, дори от прозореца на хотела ги виждахме. Но, може и да не вярвате – миризма не усетихме, дето викаше мойта дружка: „А бе, тия сутрин да не ги подмиват?”
Голямо тичане тичахме с нашия екскурзовод, за да ни покаже най-стария часовник, най-големия, най-високия, и много други най, най- неща...
Най-дългата дървена пейка-120м.:)
Паметникът на Фреди Меркюри в Монтрьо
Музеят на Олимпийското движение
Женева!
Но...това, което най-силно ме разтърси. – Една вечер част от групата отива да разглежда лозя, някои останахме, за да „подишаме” атмосферата на мястото... Тръгваме да се разхождаме в района. Минаваме край малък парк, група младежи седят и си приказват, ама не се чуват – няма бутилки, викове, висок смях – абе, така ли се забавляват тия деца? По-натам – в дворче групичка жени край масичка – дали приказваха или „чуруликаха” някаква песен? Оградите ниски, отвън в дворовете пълно с детски велосипеди, играчки, моторчета...Стигаме до друг парк в квартала – алеи за пешеходци и кучета, а за кучетата специални кошчета и торбички за кучешко а.. – боже, у нас най-малкото ще приберем найлоновите торбички – стотинки чинят в магазина, я!
Седнах на една пейка и заплаках...Който и да иска да ме оборва, не се давам – искам да живея в такава страна-чиста, подредена, спокойна!
Прибираме се утрепани от път, краката ми са като бъчви, но моите мили ме чакат да разказвам. А аз гледам тъпо, сълзи се ронят от очите ми и мълча...Да не кажа голяма дума, ама комай месец ходех като в унес. След една година съпругът ми пътува до Германия, а като се върна, ми рече: „Сега разбрах, защо не ти се говореше, когато си дойде от Швейцария.”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар