"Език свещен на моите деди..."

Бар роулове, нюзрум, гетуикенд, лайфстайл, брифинг, хоумшопинг, продуктово позициониране, джемсешън, конкурипик, стийпълчейз... Трябва ли, за да проведе успешно общуване, българинът да разлиства постоянно Речника на чуждите думи? А ако и той не помага?

В "Нов правописен речник на българския език", изд. "Хейзъл" на страниците, разглеждащи правилата за слято писане, последните думички  илюстрират правописната норма. Тях ли да обсъдим в часовете по българско слово?

Може би е прав Георги Лозановhttp://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1013773, че чистотата на българския език не може да се постигне със закон. Може би. Не се наемам да споря с професор. Но си спомням какво разказваше преди време един българин, живеещ в чужбина: "Идва празник, от всички балкони виси националния флаг. Втори празник - пак. Брей, казвам си, какво национално самочувствие. Преди следващия празник намирам в пощенската си кутия писмо от общината: "Ако не сложите националния фраг...." Значи, може да се култивира. Защото с правила, съгласете се, се живее по-лесно.

Не може да не ни прави впечатление българският правоговор от телевизионния екран. "Говориме, пишеме, голями..." И то водещи журналисти. За политиците да не говорим. Лично на мен добро впечатление ми прави г-жа Фандъкова, може би защото е филолог. Но, мисля, че и всички други публични личности трябва да са по-отговорни към речта си.

Казват, че светът станал едно глобално село. Добре, но защо и до днес се вълнуваме от селската градинка на Гергана? Защото е българска. Децата ни ще знаят чужди езици. Така трябва и това е много хубаво. Но нека знаят и своя, родния!

Интернет е пространство, без което съвременният човек не може. Но трябва ли езикът на специалистите по информационни технологии така агресивно да атакува? Ето един хубав пример от учебник по български език за девети клас:

Ако можех, скъпа, да се log-на

някак си в акаунта нов,

десет mail-а щях да ти изпратя

и attachment с моята любов.

...

Ако можех да те видя дигитално

и разходя в твоя ASCI код,

да те zip-на, gif-на или tif-на.../Сергей Глинков/

Прочетете го на вашите майки и млади баби - всичко ще разберат:)

Това, разбира се, е пример за социален диалект. Нищо против диалектите - социални и териториални. Те съставят богатството и многообразието на общонародния български език, но изискват конкретна ситуация на общуване. А когато става дума за официално публично общуване, нека да е на книжовен език. Мисля, че никой няма да ви сметне за по-малко интелигентен, ако говорите разбираемо.

Май малко хаотично се получи излиянието ми, но се надявам да ми простите, защото болката ми е за нашия, за българския език.