Наскоро препрочитах Стефан Цанев. Ето нещо, което избрах:
Всяко начало е хубаво
Хубаво е началото на деня.
И залезът е хубав,
защото е начало на нощта.
Хубаво е началото на любовта.
И раздялата е хубава,
ако е начало на нова любов.
Хубаво е началото на живота.
И смъртта е хубава,
ако е начало на нещо...
1963
Да бъде хляба бял - не е достатъчно.
Да имаме коли - не е достатъчно.
И жилища да имаме - не е достатъчно.
Достатъчно е да не се срамуваш от думите си
вчерашни.
Достатъчно - ако не съжаляваш за днешните дела.
Достатъчно е да умреш без страх, че угояваш червеи.
Достатъчно - ако спокойно казваш "не" и "да".
Достатъчно е, ако можем да гледаме децата си в очите.
Достатъчно е, ако вярваш,
макар че недостатъчно постигнал си мечтите
на земните си дни -
защото, запомни:
да бъде хляба бял - не е достатъчно.
1976
Второто много радва ! Годината дата на написване ли е ?! И защо не казваш , че пишеш такива неща , ще се радвам да прочета още.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеEто и нещо от Любомир Левчев. Извинявам се много и на автора и на всички останали, но пиша по спомен сигурно отпреди 20 години и не знам нито границата на авторовия стих, нито авторската графика, даже има пропуски...
ОтговорИзтриванеО, Господи,
приятелите ми престанаха да пият.
Каква прокоба е това?
Какво е станало или какво ще става?
До мене чашата горчиво-черно изумление,
душата пълна с трезвеност необяснима,
за да размислям и премислям -
как така приятелите ми преставаха да пият.
А може би историята е съвсем банална-
сърцетрошачката ни е изплашила най-сетне
и ние сме изпили свойта лудост вече,
и ние сме изпити,
и станали внезапни въздържатели.
Приятели, нали не е така, нали?
Креснете, дявол да го вземе!
За чашата на чувствата говоря,
за алкохола на страстта,
за риска, за опиващия грях
и за изкуството да губиш
и да се пропиляваш в името на нещо
възвишено, достойно, светло.
За туй пиянство става дума...
Защото искам да залитам пак
от преспата към локвата,
с дърветата разцъфнали да се прегръщам
и да избухват техните корони,
а белият прашец над мене да се рони.
И с болка, и с усмивка,
и с ухания
да се оплождат нови начинания.