четвъртък, 2 август 2012 г.

Западни Родопи

По-точно посоката ни е Девин и двете популярни пещери - Ягодинска и Дяволско гърло. Бързам да кажа, че колкото е изумителна природата в този край, два пъти по толкова са изумителни хората - с тяхната топлота и сърдечност.
Дълго съм разглеждала картата и съм чертаела маршрута. Първата ни спирка е Пазарджик.
Катедралната църква "Св. Богородица" е от стоте национални обекта. Впечатляващи са както размерите и, така и иконописните изображения - но най-вече това, че такъв голям храм е построен през 1837г. - турско робство!

Втората ни спирка е пещерата Снежанка. Много хубаво място, е, екскурзоводката звучеше като от високоговорителя на гарата, но ние сме тръгнали да се любуваме на родината и нищо няма да развали доброто ни настроение..
Следва Батак.
Църквата костница "Света Неделя". Потресаващ паметник на българския дух, но тук екскурзовод няма...е, причакаха ни за таксата, но нито дума повече. Гледаш и преживяваш според опита и знанията си от школото. Качваме се в колата, а мен ме тресе неудовлетвореност - това трябваше да остави трайни спомени у детето ни. Тръгваме и започвам да рецитирам Вазовото "Възпоменание от Батак". Всички мълчат, някъде по средата дъщеря ми извиква: "Моля те спри, ще плача..." Благодаря и, че ме прекъсна, защото никога не успявам да го кажа докрай, така ме хваща за гърлото...

Бързо преминаваме край яз. Батак

Бързаме към Ягодинската пещера, в края на първия ден трябва да успеем. Буйновското ждрело няма да забравя никога. Доста страховито, ако се разминавате с някой голям камион или автобус.

В Ягодинската пещера ни води млад мъж, много дружелюбен, с прекрасно чувство за хумор. Душата е пълна. Не се опитвайте да правите снимки, наслаждавайте се на момента, на изхода се продават прекрасни професионални фотографии, цял диск за нищожна цена.




Продължаваме към Девин, където ни чакат нови приятни изненади. Срещнах се с приятелка, която не бях виждала поне от 15 години, прекарахме приятни мигове със семейството и. Това добре, очаквано, защото моята Бени си беше прекрасен човек и с радост открих, че не се е променила. Но другите, непознатите хора! По телефона съм резервирала нощувка в частна вила. Като пристигнахме, отново се чуваме по телефона, собственикът казва, че е оставил ключа в отсрещния хотел. Вземаме го, настаняваме се, на другия ден трябва да оставим ключа пак там и сумата, която сме уговорили. Никой не дойде да ни провери в какво състояние оставяме къщата, не ни поискаха парите предварително....! Е няма как да не се изненадаш. И навсякъде - любезни и усмихнати.
За следващия ден сме си оставили Дяволското гърло. Вълнението ми е доста голямо, защото току-що съм прочела книгата на Людмила Филипова "Антихтонът на Данте". Въображението ми е възбудено до крайност. Преди да влезем в пещерата, майстор гайдар свири пленяваща мелодия. После...всеки трябва да го изживее сам - мит, реалност, природно чудо...и нагоре към светлината.
Е, това е. Пътят, както указва табелата, е "еднолентов, с двупосочно движение". Трябва да се сбогуваме с този чуден край, от който останахме запленени и замечтах за ново посещение на Родопа планина!

Няма коментари:

Публикуване на коментар