Пътуващият човек

Често, когато задавам тема за съчинение, сядам и пиша заедно с учениците. Така те виждат, че и аз се трудя и не е неизпълнима задачата. Така направих и тази година, когато зададох в осми клас тази тема за есе върху изучавано в 7 клас произведение /по избор/. Публикувам го, без да имам някакви претенции за стойността му, все пак съм само учител:)

/есе върху разказа на Иван Вазов "Една българка"/

Защо Христос изрича думите: "Аз съм пътят и истината, и животът." Този, който се жертва в името на човека и неговото спасение, нарича себе си Път. Дали пътят човешки е една саможертва? И още в Светото писание е казано: "Тежък е оня път, който Бог е дал на човешките чада, за да се трудят в него." Трябва ли да звучи отчайващо? Не. Защото смисълът на живота е в борбата, в израстването, в извървяването на пътя.

Пътят на баба Илийца се превръща в "път на устремената към Бога душа в името на доброто". Само за една нощ старата жена извървява физически един път, на чийто друм се осъществяват три съдбовни срещи - с клетника българин, тръгнал "за християнска вяра курбан да става", с врага друговерец, с един духовен служител. В три съдбовни срещи, изправили се на пътя и, една българка разкрива и своята, и чуждата същност.

Във време, когато мъжете са се изпокрили, защото турски потери кръстосват надлъж и нашир да издирват подозрителни лица, баба Илийца среща момче, за което веднага се досеща, че е от "ония, дето ги гонят сега". Но нито миг не се колебае да обещае помощ, макар и да знае, че ако се разбере, "жива я изгарят". Християнската милостива душа изрича гореща молитва: "...божичко, закрили го, българин е, тръгнало е за християнска вяра курбан да става." - Това е българинът, това е българката. Или това е Човекът?

Пристигайки в божия храм, старата челопеченка се среща с бездушието на калугера. Тази спирка по среднощния маршрут е не по-малко съдбовна. В светата обител един божи наместник, догадил опасните и мисли, я отпраща: "Хай върви си." А нашите мисли бързо се връщат на предходната  среща на пътя и. Хасан ага я пуска в ладията: "Хай влазяй, магарице!" Турчинът, друговерецът не препречва пътя и към манастира. Българинът божи служител я прогонва оттам...

По малко от едно денонощие - три съдбовни срещи, които са символни за срещите, които се случват на пътя човешки - със съпричастието, с вярата, със страха..., за да победи доброто. Затова човек пътува.