събота, 13 октомври 2012 г.

Малко българско училище в Чикаго

Чували сме, че в Чикаго се намира една от най-големите български общности извън територията на РБългария. Четохме книги, гледахме филми за „трънливия” път на емигранта. Искаме да вярваме, че тези българи, които поеха по него, са осъществили своята мечта за по-добър живот. Вярваме, че винаги ще носят в сърцата си топлия спомен за онова място, което свързваме с думичката родина. Но какво се случва с децата, родени далеч оттук? Какво е за тях България?
В Чикаго има малко българско училище, което миналата учебна година е издало 151 свидетелства за завършен клас!

Ето какво споделя Светла Димитрова /учител по история, отличен професионалист и човек с голямо сърце/:
 «Целта ни е  да ги ограмотим на български, да пишат и да говорят. Защото българският език им е като чужд език. Имаме деца, които дори не го говорят. Разбират, но им е трудно да говорят. Постижение е, ако успеем да  ги накараме да отворят уста. И трябва да се похваля, че имаме сериозни успехи. Другата цел е да ги, не знам дали е точната дума, убедим ,че са българи и да ги накараме да се чувстват, че са такива. Литературата, историята, музиката-всичко се използва с тази цел. Работим по  Българските учебни програми, но всичко преработваме за нашите условия. Директорката ни работеше до скоро в Американско училище, много помага с идеи, защото тук моделът на преподаване е по- различен, а децата са свикнали с него . Общо взето нещата опират до малко теория, много упражнения , нагледни материали и изследователска работа, в най- елементарен вид, но те сами да откриват нещата. На мен ми е малко странно и ми се струва много елементарно, но те така са свикнали и така им харесва. Става въпрос за свръх елементарни задачи, т. нар. Проджекти. И работи, научават нещата, но нямаш време да предадеш всичко. Учебниците ни не са съобразени с това. Не смея да кажа кое е по- добро. Темата е дълга.  
Миналата година бях в среден курс, но шефката иска да работя сега с малките да изградим някаква основа от понятия, защото те не знаят думи като държава, родина, дори имената на оръдията на труда и оръжията, ако щеш. И като дойдат по- нагоре пада голям смях. А са толкова далеч от културната среда, имам предвид, в страната, че като видят възрожденска къща и казват, че е странна. Миналата година, като им показах портрет на Левски и едно дете каза, че тоя се е маскирал на някого. Понякога пада голям смях. Лятото правихме макети на български крепости, възрожденски къщи и малките питаха кой дракон живее в тоя замък. Но важното е, че проговарят на български, научават песни и стихове.”

Ето и споделеното от нея за първия учебен ден:
            „Топъл, слънчев ден в началото на септември.  Денят ми започна вместо с Добро утро с Честит празник. Така е откакто се помня в моето семейство.  Цветя, балони, празнични дрехи, тетрадки и учебници. Какво свързва тези неща. Разбира се, Началото на учебната година. Какво празнуваме- любовта към знанието, а тук далеч от Родината и любовта си към нея.
            С Честит празник започва и работния ми ден. Светли стаи, пърстро изписани учебни дъски, празнично украсена сцена, усмихнати учители, нетърпеливи да посрещнат учениците си. Мястото е Elk Grove High School, домът на другото мое семейство- Малко Българско училище. Текат последни приготовления. Учебниците са тук, но дали ще стигнат, защото вече сме извън определението Малко? Ще стигнат ли българските флагчета за всички, ще има ли достатъчно места  в залата? Приятни вълнения!
             Цветя, усмивки, искрящи очи – ето я и главната причина за нашето вълнение, пристигат децата. На гърдите им грее пламъкът от емблемата на Малко Българско училище.  Деца от всякакви възрасти идват, за да участват в празника, за да продължат или да започнат  да търсят своите корени, за да намерят нови приятели и изживеят незабравими мигове.
            Празникът започва!  Сцената е пълна!  Порастнали сме! Госпожа Директорът Живка Петрова, душата и сърцето на училището, представя  своя екип. Вълнението не е подминало и нея.Не можем да и се сърдим. Не може да не се радваш на нещо, което си създал и което се развива,  расте  и дава плодове.  Дългите речи са излишни, резултатите са пред очите на всички- много деца с пламъчета на гърдите. Зала пълна с родители, доверили се на нас да учим децата им. Приятели, които са заедно с нас, във всичко, което правим.  Г-н Стоилов, консулът на Република България в Чикаго, е  при нас  с цялото си семейство, за да участва в празника ни.  На сцената са и артистите.  Започва представлението. Песните и стиховете  предизвикват усмивки и пълнят очите с радостни сълзи. Българската роза, веселото небе, оцветено в оражнево, голямото, червено сърце подарено от влюбения Боян на Малката Танечка радват пълната зала. А най- радостното е, че много от тези артисти, в началото на миналата учебна година, произнасяха първите си думи на български език, а сега рецитират стихове на най- прекрасната българска реч, която съм чувала.  Това е наистина повод  да празнуваме.
             Настъпва и най- важният момент,  да влезем в класните стаи. Сега те са по- хубави отвсякога.  Тази година Elk Grouve High Scool  ни посрещна в ремонтирана сграда, чиста и блестяща, предоставяща ни прекрасни условия за учене. Естествено най- пъстро и вълнуващо е при първокласниците.  Госпожа Драмска е господар на тази сцена и по всичко личи, че там не се разиграва драма, а върви весело представление с много малки актьори, подкрепяни от развълнувани родители, готови да поправят костюмите или да подскажат реплика. В другите класни стаи също не липсват емоции. Имаме много нови ученици, създават се нови познанства. Учителите дават първите указания. Разлистват се учебници, разгръщат се карти, задават се въпроси. При малките от детската градина се разхожда весел влак, при децата от Подготвителните групи Азбуката е дошла на гърба на шарена гъсеница...  Влязохме в работен ритъм.   
                 Започнахме, а по- добре е май да кажа, продължаваме нашето пътуване към България. Като  на истинско пътешествие в очите ни има искри, на гърдите ни пламък гори и ние ще положим всички усилия, този пламък да запали още искри и да разгори в още сърца огъня на  любов та към България.
             
           


А това е един урок на Светла. Колко вълнение, колко любов!

Пътешествие до България

            „Уважаеми пътници, Добре дошли на борда на самолета.  Нашият екипаж ще се погрижи Вашето пътуване да бъде леко и приятно.  Настанете се удобно и затегнете коланите, предстои ни излитане”.  Така започва всяко пътуване до родната България, плюс вълнението от близката среща с любими хора и места. Развълнувани сме и ние , децата и учителите от Малката България стискаме в ръце билетите за самолета , който щеше да ни отведе до нашата Родина. Точно в 10.15 часа стюардесата на Bulgarian Airlines ни покани да заемем местата си в големия самолет. Предстои ни полет до България. Много слушахме и научихме за нея през това лято. Всяка събота в Малката България  се запознавахме с интересни неща за нейната природа, история и култура.  Научихме нови песнички, танцувахме фолклорни танци, видяхме и пипнахме истински акордеон, гайда, гъдулка..., построихме от хартия макети на исторически паметници, нарисувахме най- красивите рисунки , играхме и  много, много се забавлявахме с игрите на баба и дядо.
             Гласът на капитана ни прикани да затегнем коланите. Самолетът излита, Ура! Като на истинска екскурзия запяваме. Вече знаем много песни. Нищо, че небето е синьо, ние ще го оцветим в Оранжево, защото така е по- весело. Пяхме и за ароматната българска роза. И каква изненада. Като в истински самолет, като на дълъг полет , ще гледаме филм. На екрана се усмихва един от любимите на българските деца приказен герой- Педя човек, Лакет брада.  Разсмя ни той със своята приказка, развесели ни със звънливия си глас. Времето лети бързо. Чуваме гласа на пилота  на самолета. Трябва да затегнем коланите, предстои ни да кацнем, нашата екскурзия ще продължи  вече на територията на България. Очакваме с нетърпение да научим нещо ново.
            След  дългото пътуване малко сме огладнели, затова първо ще посетим български ресторант. Много вкусни са българските гозби. Много мек и дъхав е хлябът. А тези подправки правят всичко да ухае толкова приятно. Сити сме. Отпочинахме. Готови сме да продължим. Първата ни спирка е в Музея. На голямата карта откривеме планините и равнините, за които вече сме учили в Малко Българско училище. Разглеждаме прекрасни фотографии на високи върхове, зелени ливади и красивото море.  Интересен е разказът за славното минало на храбрите българи. Да, гордост е да се наричаш българин.  Колко са прекрасни багрите на български черги, много красиви са везаните ризи и богато надиплените сукмани. Всичко това можем да видим и пипнем в Етнографската сбирка на Музея. Дори има истински музиканти. Акордеонът, тъпанът, гайдата, гадулката оживяха пред  нас. Тук е време да покажем, че и ние можем да танцуваме български народни танци. Възползваме се от живата музика, за да изиграем една ръченица.  Ние много обичаме и да рисуваме. За това бързаме да отидем в Ателието на художничката Женя, защото нямаме търпение да поставим върху лист това, което напълни очите и сърцата ни. И тук оживяха цветовете на българските черги, горди лъвове застанаха върху българското знаме. Големите ученици, показаха колко добре познават картата на България. Равнини , балкани, бистри езера засияха, точно там, където вече са ги видели, по време на заниманията си в училище. Никой не бърза да си ходи, в плен сме на  цветовете. Не искаме да изпуснем, обаче, дискотеката.  Много ритъм има в българските песни, обичаме не само да ги пеем, но и да танцуваме на тях. И искаме още и още. А, какво е това. Някой е изпуснал на земята билета си за самолета. Това ни напомня, че трябва да се връщаме обратно в Чикаго. Нашите родители ще ни очакват. Трябва да се приготвяме за път. Не искаме да се разделяме с България и за това само си вземаме Довиждане.
             В самолета вече ни чакат. Стюардесата Жени ни посрещна с красивата си усмивка. Затегнахме коланите и излетяхме. Малко сме уморени, но сме доволни и със сигурност искаме да пътуваме отново до България. 
             Самолетът  на Bulgarian airlines каца меко на летището. Тук са вече и нетърпеливите посрещачи.  Весели усмивки, горещи прегръдки, нетърпеливи сме да разкажем какво сме видели. Екскурзията до България приключи, но  нашето пътешествие ще продължи.  Ако искате  и Вие да се присъедините, заповядайте при нас. „ Малката България” започна едно пътуване,което наесен  ще продължи, вече смело можем да кажем, в Голямото „Малко Българско училище”.

Браво! С обич и уважение от мен!

3 коментара:

  1. Разплака ме, Петя... и сега не мога да събера мислите си, за да напиша коментар... а и трябва ли!?
    Всеки път, когато мисля за Светла или говорим по телефон и скайп, се питам защо трябва хора като нея - изключителни професионалисти, креативни и постоянно търсещи съвършенството и красотата в света около себе си, с безгранична любов към род и родина, към човека... да се реализират някъде по света, но не и тук, в България... И има ли надежда някога да не се налага да си задавам този въпрос... Страхувам се от отговора...

    ОтговорИзтриване
  2. Светла, която всички ние обичаме и ценим , наистина се реализира тук- отличен професионалист и човек с толкова голямо сърце, тя заразява с примера си.Удоволствие е да слушаш и гледаш уроците й!С нея и още тридесетина съмишленици се опитваме да "заразим" децата с българщина и да градим заедно нашата Малка България!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вярвам, че се справяте успешно. Ако можем с нещо да помагаме, бихме се радвали!

      Изтриване