Дори не знам как да го опиша...Като ученици преписвахме в тетрадките си неговите стихове и ги учехме наизуст, а никой не ни караше да го правим. Наскоро дъщеря ми купила тази овехтяла книжка от един антиквар. Това буди толкова вълнение - чии ли ръце са я държали, кои ли стихове са докоснали най-силно този непознат читател...Докато не стигнах до откъснат лист. Не се ядосах, зарадвах се - някой е искал да носи със себе си някои от вълнуващите думи на поета!
Ще препиша за вас само две стихотворения, макар че искам да споделя всичките!
...И нищо че крила корави нямам!
И нищо че животът ме ограбил
и ми оставил само черни жалби
и туй сърце, което толкоз страда!
О, нека всичко, всичко да ми вземат,
но към света да ми оставят само
едно око, с което да го виждам,
едно сърце, с което да го чувствам
една ръка, с която да го сложа
завинаги в най-честния си стих!
1958
Стиховете ми
...За гладния да бяха хляб,
за голия да бяха дрешка
да бяха видело за сляп
и цяр за мъката човешка
на този сиромашки свят
чрез тях цял себе си раздал бих...
Но думи не засищат глад,
ни мисли утешават жалби.
Каквото с тях, туй и без тях.
Е, да, светът се забавлява
с красивите им "ох" и "ах",
но по-честит едва ли става...
Напротив - зъзнещ, сляп от дим,
запътен към по-друг свой залък,
пердаши той невъзмутим
отгоре им със своя валяк.
Разбирам го. Да е простен.
Знам, с други работи зает е.
Но знам и друго - някой ден
за стихове пак ще се сети.
В космическата си езда -
преуморен, пресит, преумен,
увиснал на една звезда -
ще огладней за шепа думи.
От студ небесен вкочанен
ще зъзне за земя...
Разчоплил
в трошици, в дрипи дух ранен,
събирам го за този ден -
света да утоля, да стопля.
1977
Сеща ли се нашият свят, че има нужда от стиховете на поетите?
Така завършва моята двадесет и осма седмица в проекта "Читать не вредно, вредно не читать"
Браво! Ама много ми хареса!
ОтговорИзтриване