Моята тридесета седмица!Периодът на Гражданската война в САЩ. Романът е наситен с толкова много тъга, че едва се въздържах да не се откажа от четенето му.
Героите - пълнокръвни и убедителни, толкова истински, че се питаш дали не е нечий автобиографичен разказ. А за природата се говори с толкова много любов и мъдрост.
Има ли справедлива война? Всеки би дал различен отговор. А дали ще е верен, е трудно да се каже. Един от главните герои на романа, преминал през ужасите и, достига до прозрението, че единственото, за което си струва да воюваш, е правото да живееш! Харесва ми.
" Няма много смисъл да се опитваш да предскажеш деня. Това кара човека или да се страхува, или надява - две еднакво големи грешки..."
И още това е история за един много дълъг път на две сърца едно към друго. Но се намират за кратко...И все пак бъдеще ще има!
" Седна и взе главата му в скута си. Той се опита да каже нещо, но тя не му позволи. Той изпадна в безсъзнание...сънуваше ярка светлина, дом. Бистро поточе изпод скала, обширни поля чернозем, стари дървета. В съня му цялата година сякаш се случваше наведнъж, сезоните се сливаха в един. Натежали от плод ябълкови дръвчета, но продължаващи да чъфтят, лед през пролетта, оранжеви треви, обагрени в жълто и кафяво кленови листа, червени като през октомври, полюшващи се житни класове, плетен стол до топло огнище във всекидневната, ярки тикви насред полето, цъфнали храсти сред хълмовете, потоци, обрасли със зелени треви, бели цветове по кучешкия дрян, лилави пъпки по рожкова. Всичко се случваше едновременно..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар