Class Room: "Лудостта на Дон Кихот" в облак от думи

Някои коментари:

Кристина Герчева:

Лудостта - състояние на човешкото съзнание и дух, които се противопоставят на всичко, което ги заобикаля; лудостта е различност и обреченост да бъдеш неразбран.Лудостта на Дон Кихот е своеобразна реакция на високонравствената личност към действителността.Човекът е живо същество, което е способно да мисли и говори.На първо място - Дон Кихот е един истински човек, който обича и има правото да живее, независимо дали е изгубил разсъдъка си.Рицарят е галантен мъж, кавалер; човек, борещ се за справедливост, който най-често има своя любима, която е негова муза и покровителка на сърцето му.Такъв рицар е и Дон Кихот, а неговата покровителка е Доня Дулсинея дел Тобосо, въпреки че дори не я е срещал.Реален - който съществува в действителността, а не във въображението. Такъв е светът, в който не живее Дон Кихот, защото той живее в един измислен от него свят- светът на рицарството и доброто.Разум е способността да се мисли, да се разсъждава.Разумът у Дон Кихот е привидно помрачен, но замъгленото му съзнание вижда най-добре действителността.Защото той в действителност е един разумен човек.Безумен наричат човек, който е лишен от разсъдък, от ум.Безумието на простия идалго го превръща в личност, в бунтар. Той става необходим на света и хората. Какво по-хубаво от това да те нарекат благороден - високонравствен, който излъчва възвишеност и доброта.Такъв човек е Дон Кихот - той притежава благородство към всички хора и ги защитава от бедите, като се бори за тях.Какво е съзнание? Според речника това е висша психическа дейност у човека като отражение на действителността.Съзнанието на нашия идалго разбира измерението на един нереален свят. Герой наричат човек, който е проявил смелост, храброст,изключителна доблест.Дон Кихот е един такъв пример - той проявява истинска смелост в своите походи и се доказва като истински герой в битката с вятърните мелници и други случки. И накрая въображението, което е способността за изграждане на мислещи представи и фантазии.У Дон Кихот въображението ражда фантастични светове, в които властва доброто. Доброто, без което не можем да си представим човешкия живот!

Цветомира Петрова:

Рицари и рицарските романи играят много важна роля в произведението, защото именно те карат Кехана да се превърне в един от тях. Те са причината за лудостта на героя и за халюцинациите, които получава по пътя на своите измислени приключения. В произведението Дон Кихот полудява главно заради романите, които чете и желанието си да се прослави, като се превърне в рицар, който се бори със злото и помага на хората.Свободата е най – важна за Дон Кихот. ,, Свободата Санчо, е едно от най-ценните блага,с които небесата са дарили хората. С нея не могат да се сравняват , нито съкровищата, които крие Земята, нито тия които тъи морето. За свободата , както и за честта може и трябва да се жертва живота.‘ Борбата на Дон Кихот, макар и измислена, има смисъл. Той се противопоставя на злото и защитава хората. Държи се като себе си и не се опитва да спазва общоприетите норми.Разумът – ако се замислим над думите на Дон Кихот, ще открием много истини. Той всъщност е разумен човек, който е просто объркан. Както всички останали хора той иска един по- красив и по-добър живот. Дон Кихот е добър, защото си е поставил за цел да избави света от всичкото зло. Не се отказва да бъде смел, въпреки че всички му казват, че е луд.

Елена Илиева:

В мотива за лудостта на Дон Кихот преобладават думи като: правосъдие,борба,свобода,чест,права,вяра,слава.Истината е, че този човек е силно решен да се бори за човешките ценности и да защитава достойнството си.Дон Кихот на пръв поглед е един човек, изгубил разсъдъка си и става повод за присмех на околните.Санчо единствено разбира мотивите на господаря си и започва да му вярва. Той не вярва във ‘’великаните-мелници’’, нито в прекрасната Дулсинея, а в благородните му стремежи. Алонсо Кехана не е полудял и безразсъден, а просто е повярвал в перфекционизма на рицарската идея за чест и достойнство..