неделя, 17 май 2015 г.

Горд съм, че съм българин

http://bit.ly/1IF8OC8
В десети клас се изучава "История славянобългарска" от Паисий Хилендарски. В един от часовете решавам да повторя анкетата на Алфа Рисърч от 2002 година относно поводите за национално самочувствие у българина. Както преди повече от 10 години, така и днес се оказва, че те са в миналото. Според изследването на агенцията, проведено сред пълнолетното население, 52 % смятат за най-важен източник за национална гордост създаването на славянската азбука, 42 % - освобождението от османско владичество и 40 % - спасяването на българските евреи през Втората световна война. 
Днес, 2015 година, десетокласниците ги подредиха така: 
1. 100% - Освобождението на България от турско робство, 
2. 77,7 % - Създаване на славянската азбука и Златния век на българската култура и 
3. 55 % - "История славянобългарска". / Анкетираните имат право да дадат повече от един отговор.
Ето я анкетата:


Как учениците коментираха резултатите?

България е страна със славно минало, с велики исторически събития, страна,чиито успехи ни славят и до днес. Но дали това е достатъчно да се наречем „горди българи“, има ли и сега събития, които да ни накарат гордо да заявим: „Аз съм българин и не се срамувам от това!“ или повече са тези, които ни дърпат надолу? От анкетата, която проведохме в клас, стана ясно, че всички ние смятаме 3. март 1878 г. за славно събитие за българския народ. Ден, който ни дава национална гордост и самочувствие, защото самите ние, българите, сме решаващо участие, за да се случи утвърждаването на България като държава. И това не може да се нарече просто дата, защото в този ден робството официално отпада от историята на един народ, прекарал 500 години под заплахи за смърт и унищожение. На второ място за най-важно културно постижение на 
българския свят през Средновековието беше отбелязана създадената от братята Кирил и Методий славянска писменост. Събития като тези, а и не на последно място написаната „История славянобългарска“, имаща за цел да възкреси народното самосъзнание на поробения народ чрез достоен спомен за славното му минало, заемат топ 3 на събитията, които най-силно ни карат да се чувстваме горди българи. Събития като тези едва ли ще се случат през 21. век. Днес нещата са малко по-различни. Да, аз мога да заявя, че и днес има хора и събития, които ни прославят, но от малко по-различен тип. Сега страната ни се слави от наши спортисти. Стефка Костадинова поставя световен рекорд в скока на височина през 1987г., който още не е подобрен. Ивет Лалова става европейска шампионка на 100 метра бягане, имена като Йордан Йовчев, Григор Димитров, Станка Златева, Кубрат Пулев са все имена, които поне веднъж са ни карали да изпитваме национална гордост, а успехи са постигнали и много други наши спортни звезди. Български деца участват в много национални и международни конкурси и състезания, които мен лично ме карат да мисля, че все още има и ще има с какво да се гордеем, а не само срамим, както е от няколко години. Защото България има и от какво да се срамува... Но когато чуя да се съобщи за някое ново българско постижение, независимо в коя сфера, било то в спорта, науката, музиката и прочие, нещо в мен ме кара да мисля, че независимо от всичко лошо, което се сипе по адрес на българите, има едно славно минало и има хора, които днес има с какво да ни прославят … Е, бъдещето на страната ни може и да се подобри!
Живеем в малка, но красива страна, която има както своите недостатъци, така и своите немалки поводи за гордост, и умни хора, които да разнасят славата на страната си.
Борислава


Събитията, които ни карат да се чувстваме горди, че сме българи, са в миналото ни. Гордея се, че въпреки че сме били мачкани 500 години под турско робство, въпреки всички нещастия, ние сме оцелели като народ и култура. Гордея се със Средновековната българска история, били сме Велика държава. Гордея се с хората, които са загинали, за да сме днес свободни. Но не всички мислят като мен, масово младите хора емигрират в чужбина и никога не се връщат в нашата родина. Именно за такива като тях, а и за такива, които постоянно хулят и се срамуват, са думите на Паисий: "О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин?"  Гордея се, че съм българка, защото живея в държава с над хиляда и триста годишна история, но се срамувам от сегашната ситуация и времето, в което живеем. Няма ги някогашните патриоти и революционери, с които се гордеем. Днес тези, от които се очаква да продължат пътя на будителите, са  корумпирани политици - управниците на новото време. Същите те създават закони, които са в ущърб на нашето общество. Несправедливо е цял живот да се трудиш и накрая да получавал мизерна пенсия, от която да не можеш да ди закупиш лекарства и да се прехраниш. Несправедливо е безнаказано да се разхождат „убийци“ - визирам „убийците“ по пътищата.... И още много несправедливо е има.  Но вярвам, че нещата ще бъдат променени. Ние трябва да променим нашето настояще, за да живеем в едно по- добро бъдеще!

Силви


Много истории са писани и ще бъдат написани, за да възхвалят делото на българите и събитията, от които ние трябва да изпитваме гордост. Като една от най-значимите е „История славянобългарска“,  писана от един обикновен монах, но имаща за цел да повдигне духа на един народ, изгубил вярата в себе си, да помогне на един народ да научи своята история, да я предава поколения напред и да не се срамува да се нарече българин.
Но дали все пак тази гордост у българите се е запазила и до днес? Според една анкета, проведена в 10.в клас в СОУ „Христо Ясенов“, град Етрополе, свързана с това кои събития ни карат да се чувстваме горди, че сме българи, 100% от учениците отбелязват като най-важно освобождението от турско робство. 77% отбелязват създаването на славянската писменост и Златния век на българската култура като най-значими и 55% са за тази малка, но велика „История славянобългарска“. Тези резултати засвидетелстват подкрепата и вярата в българското и то от страна на най-младите сред нашето общество. Защото ние сме хората, които трябва да продължим да поддържаме пламъка в сърцето си и да успеем да оправдаем очакванията на Паисий и други като него, които са засвидетелствали своята отдаденост към българското. Защото ние сме един достоен за уважение и гордост народ, като най-важното е да вярваме в това.
Кристина 


,,Събития, които ни карат да се чувстваме горди, че сме българи‘‘
   Днес сме заобиколени от много негативна енергия. В новините постоянно ни заливат със съобщения за бедствия, убийства и кражби. Сякаш все по-малко се говори за постиженията. Ето защо не е толкова странно, че  според проучване на Алфа Рисърч, българите се гордеят повече с миналото си, отколкото с настоящето.  
    Направихме и едно такова кратко проучване между нас, за да проверим резултата, и се оказа, че са прави. Според нас най-важното събитие е Освобождаването на България от турско робство, на 2-ро място е създаването на славянската азбука и Златния век на българската култура. На 3-то място класираме „История славянобългарска”, а на 4-то изпращане на българи в космоса. Едва след това ние поставяме успехите на българските деца на международни състезания.
Това показва, че в днешно време сякаш не се впечатляваме от постиженията и успехите на съвременниците си, а предпочитаме да се връщаме в миналото. Имаме нужда от много повече позитивизъм в нашия живот, за да се научим да оценяваме труда на другите.

Цветомира

Гордостта се счита за порок. Всеки разумен човек се пази от горделивост като от огън. За нас българите обаче това не важи. Тук пъченето за чужди и наши успехи е национална болест. Около националните празници обичаме да се изявяваме като патриоти, но само тогава. Смело мога да твърдя, че днес трябва да се научим да бъдем борбени,истински и по-добри хора, точно каквито са били българите в миналото, и за които четем в учебниците по история. Постигнали са това с труд и честност, а какво се случва сега? Народът е корумпиран и всеки търси вината у другия, вместо да се замисли защо сме в това положение. Проблемът ни е, че не сме задружни и позволяваме да ни манипулират. Със съучениците ми направихме анкета за събитията, каращи ни да се чувстваме горди българи. Доста висок процент събра освобождението от турско робство, последвано от създаването на славянската писменост, ‘’История славянобългарска” и др. Да, всички тези събития носят радост,гордост и чувство за патриотизъм. Ако днес Паисий можеше да каже: ‘’О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин?” много просто щях да отговоря. Днешните събития не ни дават повод за гордост и това влияе на младото поколение, от което се очаква да слави България и днес. Гордеем се, но с чужди заслуги! Това е тъжната истина.
Елена

2 коментара:

  1. Здравствуйте, Петя! Каждому народу есть, чем гордиться, есть за что любить свою страну, свою Родину! У Вас необычйно красивая страна! А ребята, которые помнят и изучают историю своей страны, всегда будут гордиться своими предками!

    ОтговорИзтриване
  2. Поздравления, Петя, за инициативата!
    Националната гордост е нещо, което би ни извело от мястото, на което се намира страната ни в момента. Хубаво е, че се опитваш да го възпиташ у подрастващите, които са нашето бъдеще! Поздравления! И учениците ти са прекрасни!

    ОтговорИзтриване