неделя, 15 ноември 2015 г.

Български места в Истанбул

Книгата на Петър Константинов е едно пътуване по български стъпки през редица държави - Турция, Гърция, Румъния, Швеция,Англия, Германия, Италия...

Голяма част от българите са ходили в Истанбул, но знаят ли, че:
  • Влахернската врата на Цариград е крепост на цар Симеон,
  • "Хамбара"  - по калдъръмени улички покрай "Св. София" се стига до развалините на някогашни работилници на хиляди български майстори абаджии и гайтанджии.
  • Балкапан хан - в "Тахтакале" /след Египетския базар/ е средище на някогашния български еснаф. Тук се е намирала печатницата на Иван Богоров /"Цариградски вестник"/ Пред декември 1868 г. тук е бил и Левски. През 1986 на път за Румъния оттук минава и Иван Вазов, а през същата година във втория дюкян пренощува Георги Бенковски.
  • Срещу главния вход на Балкапан хан се намира старата книжарница на българското дружество "Промишление". Оттук към България се изпращат вестниците "Свобода" и "Независимост" на Каравелов и "Знаме" на Ботев. На тавана и през 1875 г. се крие Стефан Стамболов след потушаване на Старозагорското въстание.
  • Недалече от тук са старите сгради на Чорапчи хан - таен пункт за събиране на Опълчението.
  • Църквата "Св. Стефан" - тук на 3.04.1860 г. се провъзгласява първата българска свобода!
  • Срещу църквата е българският метох - тук е била редакцията на вестник "Македония" на П. Р. Славейков. Тук е и първото българско училище в Цариград "Кирил и Методий"
  • Български училища е имало още в кварталите "Татавла", "Ортакьой", "Вланга", "Топкапия".
  • Българска болница "Евлоги Георгиев" - в кв. "Шишли"
  • Принцови острови - В духовната академия на о-в Халки е преподавал Първия български екзарх Антим I. Във вилата на арменеца Харикилян на о-в Сан Стефано се подписва Санстефанския мирен договор.
Книгата на Петър Константинов е издадена през 1985 г. Открих я ТУК. Освен вълнуващото и съдържание, открих и това:
 
Попътувах по "пътищата на надеждата" и се размечтах да ги измина реално :)


1 коментар:

  1. Петя, със срам ще призная, че историята е най-слабата ми страна...човек е длъжен да знае историята си, но не ми беше интересна и това си е. Била съм старателна, ученолюбива, като ученичка, но я учех с нежелание, запомнях лесно, но и лесно забравях. Днес ми се иска да знам всичко, особено нашата история, но уви - седна ли да чета - същото се случва. Но ето така - сбито и художествено поднесено бих прочела с удоволствие. Благодаря за публикацията!

    ОтговорИзтриване