Донка Михайлова, За думите

Едва началото на девета седмица, а нямам търпение да споделя срещата си с нова книга.
Донка е на 21 години, почти напълно неподвижна. Тя и нейното братче мечтаят за прости неща - да бъдат като другите - да се движат, да споделят, да мечтаят.... Благодарение на психолога, който работи с децата, чрез Българската национална телевизия България научи за това семейство и пожела да помогне.http://www.btv.bg/shows/preadai-natatak/videos/video/514204068-Za_dumite.html  Браво на издателството, което отпечата мечтите и вълненията на Донка, благодаря на своите колеги и ученици, които се трогнаха от историята и закупихме тази малка малка книжка с бисерчета.

Дано да помогнем! Можете да го направите и вие  http://pechatnaknigi.com




Ето и някои от мислите на това слабо и безпомощно тяло, но със силен ум и чиста душа:

"Любовта и страстта към живота ме карат да съм жива и да създавам свои светове върху белия лист - защото в реалния свят нямам такава възможност... Пиша и само тогава се чувствам в кожата си и не усещам как времето си върви... И порастват мечтите ми, заедно с мен, и може би, ще остане ценна следа от живота ми - после... И моята приказка няма да свършва! След мен ще остане Словото. Моето слово...."

".... Минаха още години и аз, като пораснах, разбрах защо морето ме привлича...да, имаше НЕЩО от мен в тези вълни! - Тяхното несломимо упорство! И аз бях такава - упорита и борбена! Те ми показаха как да не отстъпвам от себе си, как да се справям с проблемите, как да не спирам да следвам мечтите си, въпреки трудните и суровите неща в живота.... Спомних си една българска поговорка, която гласи: "Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство."

Много ми е трудно да избера едно стихотворение, защото всички са толкова истински, толкова изстрадани.... И все пак ето едно, което дарява надежда, дано никога не я изгубим!

Следвай мечтите си 

До последно
следвай мечтите си....
слушай вътрешния си глас,
каквото и да става.

Върви напред, и не спирай.
Следвай ги неуморно...
Дори да не можеш
да направиш ни крачка...!

Мислите ти могат да
направят чудеса...
повярвай ми,
знам - права съм!

4 декември, 2012г.
И илюстрации от книжката, направени отново от Донка:

Браво, мило момиче! Благодарим ти за примера, който даваш за силата на волята и духа, толкова необходими ! Поклон пред твоята майка!

Благодарност и на Наталия Симеонова и прекрасното предаване "Предай нататък", което винаги ни разплаква и пречиства душите ни...