Прекрасни есета за детството и младостта в годините на социализъма /както казваха някои лидери/. Не бих ги нарекла носталгия, защото би означавало, че е чувство на липса, а не е. Но няма и ожесточение, не се сочи с пръст, кара те да се усмихваш. Та нали това е бил наш живот, имало го е - коравите дъвки "Идеал", 20-те стотинки за баничка, портокалите и бананите само на Нова година, кореком...
И една втора част с много любов към книгата, четенето, писателите и читателите.
На въпроса: "Защо трябва да се чете?" писателят отговаря: "Ами то е като да питаш защо трябва да се сънува. Не трябва. Просто сънуваш. Четящият човек обаче извършва една невидима работа по вкуса. А човекът с вкус по-трудно става подлец, най-малкото защото е некрасиво. Четящият човек е красив."
До този момент не съм чела нищо от Георги Господинов, но в списъка с книги ме чака неговата "Физика на тъгата". След споделеното от теб ще се заема по-скоро с нея :).
ОтговорИзтриване