Учител с главна буква

Предстои да отбележим един прекрасен ден - Деня на будителите. Свеждаме глави и размишляваме за силата на духа и смелостта да промениш света около себе си. Само преломните епохи ли раждат своите герои? Има ли днес условия, за да се запали паисиевския пламък, има ли нови апостоли на свободата, на знанието, на духа....? Напоследък много се вълнувам от постиженията на своите колеги от различни области. Интересувам се и все по-често се възхищавам на чуждия опит и размах в работата. Не съм чуждопоклонник, но не мога да си затварям очите пред духа на истинските новатори. 

Много модерно стана в последно време да се провеждат т. нар. обучения за квалификация на педагогическите специалисти. Често обаче учителите се връщат от тях не напълно удовлетворени - приказките са да се излезе от рамката, а това, което накрая очакват от теб, се оказва, че е вкарано в точна и ограничена рамка.

Наскоро писах, че съм запленена от докладите, представяни на конференциите TED.

TED е абревиатура от англ. ез. /Технологии, развлечения, дизайн/ - частен нетърговски фонд в САЩ, известен със своите ежегодни конференции, които се провеждат от 1984 година в Монтерей, Калифорния, а от 2009 г. - в Лонг Бийч, Калифорния. Мисията на конференциите е разпространение на уникални идеи. Темите са разнообразни - наука, изкуство, дизайн, политика, култура, бизнес, глобални проблеми, технологии, развлечения. Искам да ви представя един учител - Стивън Риц!

http://www.ted.com/talks/lang/bg/stephen_ritz_a_teacher_growing_green_in_the_south_bronx.html

Възхищавам се искрено, желая да имаме неговия дух, често някои от нас се опитват...Но защо има много, които са се отказали?  Стивън Риц стига толкова далече, защото е имал протегнати ръце. От учениците е лесно, но другите ръце, които ти трябват? По-често срещаш стени...Е, това все още не ни отказва. И все пак. Наскоро представях пред ученици идея за една малка благотворителна кауза, разбира се трябваше да я обсъдят с родителите, преди да се включат. И знаете ли какво - немалка част казаха, че родителите са изказали неверие, че средствата ще отидат по предназначение. Не им се сърдя. За съжаление практиката ни често ни е сблъсквала точно с това....но използвах думите на онази прекрасна група млади хора, която тайно ремонтира и боядиса пейки в столицата: "И да ги счупите, пак ще ги поправим!" Както простичко обясни един от нейните членове: всички ние знаем, че ще огладнеем и това не ни отказва да се храним.