Или една книга за това, как чрез математиката да разгърнем своя потенциал! А аз бих казала, че това не е книга само за математици...
Джон Майтън е автор на системата за обучение JUMP / Junior Undiscovered Math Prodies/ - Млади неоткрити математически таланти.
Самият автор завършва драматургия и никога не е работил или възнамерявал да работи като учител. Но талантът му в областта на математиката довежда при него деца на приятели, които срещат сериозни трудности в училище относно справянето с тази учебна дисциплина. И така той измисля система, която впоследствие се оказва изключително полезна и работеща - деца от класове със специални образователни потребности след кратък срок на обучение преминават в стандартни паралелки... Книгата препоръчвам горещо на учителите, преподаващи математика! От личен горчив опит знам как дъщеря ми започваше да плаче само като види задача, а после, за щастие, срещна учител, с когото заработи с желание и повярва в себе си.
Джон Майтън разбива мита за вродените таланти и предопределеността на гения! Но, както вече споделих, това не е книга, която да прочетат само математиците. Всеки учител, който желае или поне се стреми да бъде добър за своите ученици, има какво да научи и над какво да се замисли.
Ето например как Джордж Оруел илюстрира това, колко ужасен е развоят на съвременният език и как неговата интелектуализация прави изказаната мисъл тромава, неясна, отдалечена...
Цитат от Библията: Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри - победа, нито на мъдри - хляб, нито на изкусни - благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.
Ето как звучи това съждение с изразните средства на съвременния език: Безпристрастният анализ на съвременните явления налага извода, че успехът или провалът в конкурентни дейности не показват склонност да съответстват на вродените способности, а че един значителен елемент на непредвидимост винаги трябва да бъде взет под внимание.
Сред множеството разсъждения на Дж. Майтън провокира предизвикателството: Представете си свят, в който всички деца се раждат със способността да научат практически всичко. Представете си още, че никой не се съмнява в това. Каква форма на управление ще установят жителите на този свят?... Напълно възможно е да няма никакво управление, а хората да не чувстват потребност някой да ги ръководи...Ако хората получават образование според потенциала си, денонощието няма да им стига, за да научат и преживеят всичко, което им се иска...
Знаем, че чувството за съпричастност и милосърдие трябва да се възпита. Ако не се научат на отзивчивост от родителите си, децата трябва да попият това чувство в училище. Но малцина от тези, които срещат трудности с материала, усещат искрено съпричастие от учителя! Учителят трябва да се обучи да подпомага всяко дете да постигне успех и да премахне излишните йерархии в класната стая!...
Май се получи доста фрагментарно изложение, но то е , защото проблемите са сериозни и не търпят отлагане, а индивидуалните усилия на учителя не са достатъчни, нужна е още много работа, много любов, разбиване на стереотипи... в името на децата на нашата прекрасна планета!
Няма коментари:
Публикуване на коментар