събота, 3 май 2014 г.

Всичко може да се договори, Гевин Кенеди

Заинтригува ме статията на Виржини http://nuansi.wordpress.com за умението на децата да преговарят и прочетох книжката на Гевин Кенеди "Всичко може да се договори".
По забавен и ненатрапчив начин авторът ни кара да се замислим какъв тип поведение имаме в подобни ситуации. Той го сравнява с това на магаре, овца, лисица, бухал :)




Магарета: Когато блажено не осъзнавате възможностите.
Овце: Винаги, когато мислите, че получаваното от вас е приемливо(c‚est la vie! *) и винаги, когато другите твърде лесно ви принуждават да правите определен избор, сте като овце на заколение възможностите.
Лисици: Когато наистина знаете какво става и истински вярвате,че заслужавате онова, което договаряте. Много Лисици успяват просто заради непочтеността си
Бъдете толкова непочтени, колкото искате другите да са непочтени с вас.
Бухали: Когато изборът ви при преговорите показва, че проумявате дългосрочната полза от развиването на искрени взаимоотношения, за да получите резултатите от преговорите, които наистина заслужавате, и когато показвате, че сте напълно подготвени за заплахите и възможностите, произтичащи от взетите решения. Печелите уважение заради делата си и от начина, по който действате.
Всички преговарящи трябва да внимават: много Бухали са прикрити Лисици!

Интересно е, че децата бързо научават какво искате най-много и заплашват да го развалят или да ви лишат от него, за да получат онова, което искат.

Децата
знаят какво искат;
знаят как да го получат (те са изучили родителите си, преди да
могат да четат);
са напълно безмилостни в желанията си;
нямат срам, нямат угризения, нямат чувство за вина;
не са захранени с “млякото на човешката доброта”, ако то заста-
ва на пътя към онова, което желаят;
вярват, че родителите са “бездънни ями” за “лакомства”;
нямат дългосрочни планове.
Родителите
непоследователно се предават/не се предават пред децата си;
се предават един пред друг;
имат чувство за отговорност;
лесно се засрамват;
страдат от непрестанни угризения;
чувстват се виновни! (са виновни!);
са извори на човешка доброта;
не са “бездънни ями” за всичко;
мислят в дългосрочен план.
Резултат: Децата “печелят” повече преговори, отколкото губят.

Можем ли да се поучим от поведението на децата? 
И дали винаги трябва да печелим, когато водим преговори? 
Понякога може би не осъзнаваме кое е най-доброто за нас самите?

В електронен вариант може да намерите книгата тук: http://www.novavizia.net/pdf_uploads/Vsichko-moje-da-se-dogovori.pdf

Няма коментари:

Публикуване на коментар