петък, 2 май 2014 г.

Внукът на Хемингуей, Деян Енев

"Читать не вредно, вредно не читать"

Колко хубаво е казано от Христина Василева, че късите разкази на Деян Енев са като една човешка сълза. 
Много кратки истории, разказани много по човешки и също толкова неусетно те докосват. Житейски истории за обикновения човек от нашата квартална градинка, за децата, които израстват между училището, дядо и баба, мама...За уличния музикант, който трябва да събере пари за операция на болната си майка и много други уж съвсем обикновени, а така докосващи сърцето ти истории.







Преди две години разказът на Деян Енев с множеството описания на онези котки в кварталната градинка така измъчи седмокласниците на НВО, но разказаната човешка история за самотната жена, чиято дъщеря и внук търсят щастието си по света, със сигурност ще запомнят...

А аз дълго ще си спомням откъси от разказа "Как се пише хайку?" Дали защото много харесвам японските тристишия?

"- Как се казваш? - попита я той.
- Името и беше написано на челото. Но тя го изтри с опакото на ръката си. - изрецитира жената.
- Това хайку ли е? - попита мъжът.
- Не знам - отвърна жената.
......
- А може ли всеки да измисля хайку?
- Мисля, че може. Защо не опитате?...
- Вятърът допуши фаса ми и се скри зад ъгъла, в Япония.
...
- Ако един стих не се налага да го помниш нарочно, значи е хайку. Ако хайкуто се появи ненадейно, можеш да го скриеш в качулката си, за да не го изгубиш....."


















1 коментар:

  1. Петя, с рассказами этого писателя я совершенно не знакома. Только через ваш блог удалось расширить свои познания.
    Кажется, что произведения Енева не переведены на русский, так как все ссылки в интернете исключительно на болгарском. А жаль...
    P.S. Кстати, обожаю хайку.

    ОтговорИзтриване