Основният проблем, който имат хората според авторите на книгата е неумението да се прави разлика между харесване и уважение. Тази част много ми хареса, защото това смятам за много важно в нашата професия!
Както и в много други книги за самоусъвършенстването и здравето на личността, и тук се обръща специално внимание на това колко много човек се притеснява. После се притеснява, че се притеснява, тревожи се, че се тревожи и не осъзнава, че в живота има ситуации, в които тревогата е съвсем уместна реакция.
Често човек допуска и следната грешка - смята, че щом разсъждава разумно, другите трябва да се съгласят с него. Но това съвсем не е така, защото те имат собствени потребности, чувства и задръжки.
Дава ли си сметка човек, че някои поведенчески модели е добре да се репетират? "Преди всяка пресконференция президентът на САЩ се среща с прессекретаря си и с главните му политически съветници. Те му задават всякакви въпроси..., които се очаква журналистите да зададат на пресконференцията. По време на тази генерална репетиция президентът оформя и упражнява отговорите на трудни въпроси и това му дава възможност да се представи по-добре...Подобна стратегия са използвали Труман, Кенеди, Никсън, Форд. Може да не са си давали сметка, но са репетирали поведението си, което е една от най-успешните техники на обучението за придобиване на увереност."
Едно успешно поведение води до удовлетворение и повишено самочувствие. А това се постига с увереността, че "разполагаш със себе си". Всеки навик може да се промени, ликвидира или придобие. Важно е да се съзнава, че промяната дори на един неприятен навик ни дарява с приятното усещане за самоконтрол.
Може би се получи малко неподредено и несистематизирано споделянето ми за тази книга, но това в основни линии са нещата, които отделих за себе си като интересни. Друг читател ще обърне повече внимание на други глави. Но по-важен е стремежът малко по малко да усъвършенстваме себе си или поне да опитваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар