Когато получих малката книжка "Как да работим с хиперактивни деца", изпитах чувство на разочарование - само 100-на страници по такъв сериозен проблем. Очаквах да чета дълго, да мисля и планирам действията си. Днешният учител наистина се нуждае от специализирани знания извън научната област, която преподава.
Първите страници, които изясняват същността на понятието, вместо да внесат ред в мислите ми, ме разтревожиха още повече. Разсъждавайки върху прочетеното, стигах до извода, че в клас има не едно и две хиперактивни деца с нарушение на вниманието!/Без да имам претенцията, че поставям диагноза./ А като добавим случаи с аутизъм, физиологично разстройство вследствие на преживян стрес, някой и друг без базова грамотност...кажете ми как се справя учителят по предмет за постигане на ДОИ?! Повярвайте ми, искам наистина да съм полезна на всички тези деца, но стандартният час, масовото училище такова, каквото е, почти не дава такава възможност. Децата се нуждаят от специални грижи, от индивидуално внимание и работа с тях!
Интересна част от книгата е използването на рисуването като терапия. Когато участвах в обучение за справяне с агресията, това бяха упражненията, които ми направиха най-силно впечатление и някои от тях мисля, че приложих успешно в практиката. Вниквайки в тълкуванията, които Офелия Иванова дава, с радост констатирах за себе си, че моите детски рисунки са показвали, че в семейството има топлина и разбиране. Научих, че още от онази крехка възраст рисунката ми е показвала, че чувствата играят сериозна роля в живота ми. Начинът, по който съм изпълвала листа с трева, е показвал желание за растеж... Всичко това е много добре за мен, така мисля. Но...как да разтълкувам и какво да направя в следната ситуация: Две деца са несъпричастни към работата в часа, в който разказваме различни митове за сътворението. Давам им лист и моливи с предложение да нарисуват мита, който за тях е бил най-интересен. На едната рисунка - пътека с цветя, наклонен кладенец..., на другата - разпятието на Христос! В нито един от часовете не е разглеждан подобен сюжет. Какво правя? Как да помогна? Книжката не ми дава отговор. Всъщност малко по-натам ще ми каже: "Няма универсална формула за справяне и разрешаване на проблема с децата." Удобно. Може да е вярно, но не ме устройва!
Хубав е разделът с приказките. Литературата винаги е била и ще остане едно много благодатно поле за развитие на душевния мир на човека. Само дето в училище се борим с твърде обемни текстове, твърде много като количество и е недостатъчно времето всички деца да изкажат своите мисли и чувства върху прочетеното, да се разиграят ситуации, да се "пренапише" историята и т.н.
Последвалите тестове с рисунки и предложения за игри са интересни, но определено са предназначени за по-малки деца, за работа в по-малки групи. А какво става, когато тази работа не е проведена навреме? Как да се справят с подобни проблеми и възрастни, и ученици на 12 години, а на 16?
Работата с тези деца изисква много усилия, време и желание. При едни ученици може да има резултат, а при други да няма.В начален етап е трудно, а за 12 г. още повече.Резултатите идват бавно и не при всеки.Ако има обратна връзка учител- родител е по-добре.
ОтговорИзтриванеЛили, благодаря за коментара, наистина ми се струва по-трудно и късно работата по този проблем с по-големи ученици. А искам да съм полезна, но трябва индивидуално време и усилия, за които никой не мисли:(
Изтриване