събота, 23 ноември 2013 г.

Ад, Дан Браун

Дванадесета седмица.
Дълго време отлагах срещата си с новата книга на Дан Браун. И се оказах права. Темата за заплахата от неразумното използване на научните постижения не е нова. И това не е лошо. Но разглеждането и не е нито толкова необичайно, нито толкова вълнуващо. Да, разказвачът ни прави невероятна обиколка из улиците на Флоренция /и читателят пожелава да е там/, изключително реална е разходката по площад "Сан Марко" /и ако си бил там, е още по-вълнуващо за сетивата ти/, тичаш по улиците на Истанбул между Синята джамия и "Св. София" /за съжаление не съм влизала във втората/.... Любопитен пътеводител по история на изкуството - може би, но завладяваща литературна творба - не, съжалявам.
Много по-горещо бих препоръчала Людмила Филипова. За проблемите, които би предизвикало /или вече го е направило/ генното инжинерство - "Стъклени съдби", за реалната заплаха от стремителния напредък на технологиите - "Аномалия", а по темата "Ад" - "Антихтонът на Данте".
Единствената книга на Дан Браун, която ме развълнува, беше първата му "Шифърът на Леонардо". Останалото е индустрия :(

Няма коментари:

Публикуване на коментар