Петер Келдер, Тибетски тайни на младостта и жизнеността

Тринадесета книга от проекта "Не е вредно да се чете..."

Да посегна към подобна книга ме провокира скорошно запознанство с една  колежка в предпенсионна възраст. Тя имаше магнетично излъчване, красив говор, освен това стоеше като щастлив и уравновесен човек, въпреки личните драми, през които беше преминала. Като стана въпрос за ранното събуждане и това, кой какво прави в такава част от деня, тя спомена за 5 тибетски уражнения, които и дават тонус за деня  и които прави от няколко години. Не пожела да ми ги покаже, защото било по-добре първо да прочета за философията на ритуалите и после да реша дали искам да правя упражненията... 

Това е книга, която напомня за неща, в които мисля всички сме убедени, но забравяме или нямаме волята да изпълняваме - за разумния подход към храната, за движението на тялото, за въздържанието...

Първата част от книгата разказва за мъж на 60 години, бивш военен, който изглежда като старец. Той е интересен събеседник, но се вижда от пръв поглед, че тялото му го "предава". Полковникът споделя със своя случаен събеседник, че е чул за тибетски извор на живота и смята да го потърси...

Двамата се срещат след 20 години и нашият разказвач споделя, че е помислил, че на вратата му стои синът на полковника...Разказът му не е толкова необичаен, не е пил "жива" вода. Животът при тибетските лами го е върнал към природата - проста храна /сурова, варена, а още по-добре само 1 вид на хранене/ или да се съчетават правилно /днес няма човек, който да не е чувал за разделното хранене, аз самата съм изпитвала положителния му ефект, на 100 % вярвам в благотворното му влияние и все се отклонявам :$/,  да се правят 5 упражнения, известни като пет тибетски ритуала за здраве....

Никой не ни обещава вечен живот, но, както казва авторът "защо да умираме болни и немощни"?

Може и да не повярваме в това, че след изпълняването на тези ритуали полковникът изглежда с 20 години по-млад, но не може да не повярваме в полезността на съветите.

Нима е случайно, че нашите предци са консумирали месо почти само през зимния период, когато е заклано лично отгледаното животно. Нима са случайни дните за пости /не говоря за религиозната страна на въпроса - там имам резерви/. Да дадем на тялото си възможност да се самовъзстановява - звучи толкова лесно, а продължаваме за живеем неразумно.

За нашите дрехи, обувки, съдове ние се грижим всеки ден, а те ще ни служат година-две-пет. Какво правим за тялото си, което искаме да ни служи вярно доста по-дълго!

http://www.greenadia.info/2011/04/pet-tibetski.html