Шестнадесета седмица на любимия ни проект!
Трябва да си призная, че не съм избирала книгата специално. На гости ми беше приятелка, която се връщаше от Панаира на книгата в столицата и това беше една от книжките в купчинката и. Посегнах към нея по-скоро като предизвикателство към руския ми език/хи-хи/.
И се срещнах с любопитно повествование, в което се пресичат две линии: страници от дневник и герой от съвременността. Рисува се картина, която е изображение на един значителен период от руската /а мисля, не само/ история. Действието се развива в Ленинград, Париж, Люблин/Полша/ и в далечната Ухта. "В живота на героя има всичко - детство, война, любов, стихове, странствания, гибел, гибел, и отново любов..."
Какви прекрасни мисли има един от героите за своята любима : "Да и се доверявам, това е като да бъдеш в ръцете на Бога. Не знаеш какво ще се случи след секунда, но се надяваш на нещо добро." Или: "Да обичаш - това значи да разхвърляш цветя..."
И въпреки любовта, красотата в нея, поезията, книгата остава повече тъга - заради онези безумни времена на преследване на несъществуващи врагове, "врагове на народа"...Трябва ли да ги помним? Може би, но само за това, никога да не се повторят. Дано! Дано!
Ето една от безумните случки: Арестуват един работник, след няколко дни и брат му. После отиват на село за бащата. А той е стар, мъртъв е, лежи в ковчег. Наоколо роднини, жените плачат. Но тези го взимат от ковчега и го отнасят в кола, видиш ли можело да се преструва на мъртъв. След това жената не може да го намери, за да го погребе по човешки...
Няма коментари:
Публикуване на коментар