неделя, 15 декември 2013 г.

Джак дьо Брул, Хаос



Поредната книга от проекта "Читать не вредно, вредно не 

читать"


Една приключенска история, която започва от Втората световна война и стига до наши дни - Централна африканска република, Америка, Русия и атомно оръжие...Няма да я разказвам, само ще цитирам думите на един от героите :
" Само си помисли как би изглеждал светът, ако бяха насочили гения си към подпомагане на човечеството, вместо към унищожението му."

Това е анотацията на книжарница "Хеликон":
Най-зрелищното приключение в кариерата на Филип Мърсър!Кой е загадъчният мъж с ум на учен и умения на убиец?!Взривна смес от история, екзотика и безпрецедентно действие. "Хаос" експлодира от страниците и достига кулминацията си в сърцето на археологическо съкровище, заровено под пясъците на Египет. Следвайки хитро поставени улики, Мърсър трябва да разсъждава като един от най-опасните терористи в света в най-зрелищното приключение в кариерата си, което ще остави град в развалини и ще разкрие истината за една от най-големите трагедии в историята на XX век и тайната на легенда отпреди три хиляди години.

А това изказване от автора е поместено в chitanka.info:
От автора:
Откакто в девети клас прочетох „Одисея“, мисля, че тя е прототипът на съвременните екшън трилъри и определя стандартите за всичко, което публикуваме днес. Героят трябва да се пребори със зашеметяващи рискове. В „Одисея“ има екзотични местности, фантастични преследвания, епични битки и дори секс. Предпочетох да не преписвам формулата на Омир за човек, който се опитва да се върне у дома при семейството си. (Бихте ли повярвали, че Мърсър се мъчи да се върне в къщата си, след като знае, че там го чакат само Хари и Повлекан?) Исках да отдам почит на този литературен шедьовър в моя роман. След като разберете, че съм вмъкнал някои прилики, и ако наскоро сте препрочитали Омир, ще ги забележите лесно.
Едноокият великан Поли Фейнс, разбира се, е циклопът Полифем. Одисей избягва от чудовището, като се скрива в стадо овце така, както Мърсър спасява стадо в Африка, и накрая ослепява циклопа. Калипсо се влюбва в героя и спасява живота му, като му дава пояс, който го издига над вълните точно преди да се удави. По този начин Кали спасява Мърсър в края на романа.
В едно от приключенията си Одисей е заклещен между Сцила и Харибда, водовъртеж и морско чудовище. В моята книга Мърсър попада в плен между река Сцила и водача на бунтовниците Хариби Дайс. Има още няколко позовавания, разпръснати в романа, и може да ви е забавно да ги откриете, или пък като съпругата ми да кажете, че имам прекалено много свободно време.
Като стана дума за време, шифърът, който Честър Бауи използва, за да кодира съобщението си до Айнщайн, се основава на двусмислените двойки думи на Луис Карол и е действителна игра на думи, с която се занимавах много часове. Много е забавно, когато разбереш смисъла им. Някои включват превръщане на глава в опашка, маймуна в човек, на числото четири в пет — или трябва да си измислиш свои.
По въпроса с Честър Бауи, ако сте харесали теорията му, че чудовищата от древногръцката митология са съставени от костите на изчезнали животински видове, горещо ви препоръчвам книгата „Първите ловци на вкаменелости“ от Ейдриън Мейър, която много добре описва как са били измислени някои митични същества.
Бих желал също да изясня една умишлена неточност. Прочутият разказ на очевидеца Хърб Морисън за трагедията с „Хинденбург“ не е бил излъчен по радиото, а е бил записан за филмова компания за новини, но исках да включа тези безсмъртни думи в моя пролог. Почти всичко останало за катастрофата е истина. Дирижабълът вероятно е бил боядисан с водоустойчив авиолак, който се е запалил от искра от мотора и това е причинило катастрофата. Скендербег е действително съществувала личност от албанската история, разбунтувал се срещу бившите си османски господари. Учените все още изследват природните атомни реактори в Окло, Габон, само че е геологически невъзможно силно радиоактивни залежи да са оцелели до днешно време, както е в романа. Първият природен реактор е бил открит през 1972 година.
Гробницата на Александър Велики все още не е намерена. Тогава кой казва, че в нея няма нещо, което би обяснило как е успял да завладее такава голяма част от древния свят?
Истината винаги е по-странна от художествената измислица.

Няма коментари:

Публикуване на коментар