Влакът за Емаус

От рецензията:

Теодора Димова е сред най-четените български писатели. Автор е на романите Емине, Майките, Адриана и Марма, Мариам. За романа си Майките получава голямата награда за източноевропейска литература на KulturKontakt and Wieser Verlag, Австрия.

Новият роман на Теодора Димова Влакът за Емаус е многопластов разказ за равносметката на един живот, преминал през изпитания и скръб, за бавно прииждащата смърт и преодоляването на страха от нея, за разкриването на вярата ни в Христа, за срещите, към които непрестанно вървим, за любовта, която срещаме, за нашето пътуване през живота.

От книгата:

"...в църквата вече никой не разказва кой е Исус Христос, Христос е абсолютно ненужен, пренебрегван, забравен, неразбран, неудобен, изгонен, църквата е в курбаните, ритуалите, обредите, четенето на молитви против магии и уроки, помазването, в тенекиените корони на младоженците, изкуствените цветя, стотинките по иконите, опелата, панихидите, паленето на свещи, върбичките на Цветница, минаването под масата на Разпети петък, обикалянето на храма на Великден, в червените яйца, козунаците, пищните служби, златните одежди, в целия церемониал на декоративната помпозност, цялата тази външна тържественост без вътрешно съдържание, без дух, без любов. И къде тук да остане място за плахата вяра, вярата в кроткия и смирен Христос, която рано или късно избликва в сърцето на всеки човек...."

От мен: 

Благодаря на Теодора Димова за тези съкровени, макар и болезнени слова. Колко е тъжно наистина, че заради "нечистоплътните" божи служители човекът се отдалечи от вярата!

Наскоро разглеждахме в час Вапцаровата "Вяра". И всички ученици бяха единодушни, че не свързват стиховете с комунистическата идея на времето, в което са написани. Не, те имат общочовешки смисъл, защото без вяра, казаха те, човешкият живот е невъзможен!

От медиите:

http://bnt.bg/part-of-show/vlaka-t-za-emaus-ta-rseniyata-na-teodora-dimova
http://www.youtube.com/watch?v=Gw4lr22DO24

Запознайте се с този автор! Не обещавам да ви е лесно четенето, хваща за гърлото, заспивате и мислите за героите, свършвате книгата и пак не сте се разделили...

Дали не трябва свещенослужителите да си припомнят Елин-Пелиновия разказ "Занемелите камбани"? http://chitanka.info/text/5418-zanemelite-kambani