Гадаенето в миналото:) беше дело недопустимо, противно на научния подход. Изведнъж обаче, след годините на промените, стана любопитно, модно, даже престижно да се интересуваш от това, какво вещаят звездите за теб. Всеки ден в Интернет се публикуват множество интригуващи, забавни, даже смехотворни хороскопи, и въпреки че знаем това, понякога надничаме там. Е, и литературата не е отмината от тази "мания". Попаднах на забавни странички, които свързват литературни герои с определени зодии. Ако Ви е любопитно, прочетете и решете дали се отнася за Вас!
четвъртък, 14 ноември 2013 г.
събота, 9 ноември 2013 г.
Фрази, които още не сме научили
Фразеологичните словосъчетания са сред онези богатства на езика, които правят речта образна, позволяват ни да кажем с малко думи "много реч"...,но прави впечатление, че съвременните деца знаят все по-малко от тях. Явно възрастните в семейството не посягат често към такива фрази, страхувайки се да не ги обвинят младите, че използват бабини приказки. Нека не губим това съкровище и да попълваме пропуските си от знания. Предлагам и на ученици, и на родители едно полезно помагало с български фразеологизми :http://frazite.com/
А ето и някои забавни илюстрации, които взех от руския сайт
http://idioms.chat.ru/
Болен въпрос
А ето и някои забавни илюстрации, които взех от руския сайт
http://idioms.chat.ru/
вторник, 5 ноември 2013 г.
Здравка Евтимова, Кръв от къртица
Един самобитен автор,чудя се защо до този момент не съм чела нищо от нея. Първите разкази буквално ме караха да се задъхвам от нетърпение да продължа към следващия.Изумителното за мен е, че никога не срещнах повтарящ се сюжет. Всяка творба е уникална. Обикновено когато прочетете 1-2 книги от един автор, третата вече ви се струва някак "позната". При Здравка Евтимова не е така. Четете съкровена изповед на герои от крайните квартали, от обитатели на луксозните имения на "мутрите"... и всеки път историята звучи като истинска "подслушана" изповед. Мисля си в този момент за Николай Хайтов и неговите "Диви разкази". Чела бях, че го обвинявали, че просто "записал" истории, които обикновени хора му разказвали. Е, защо не може всеки от нас така да "запише"? Такава е Здравка Евтимова. С невероятните истории от Перник :). Дали се сещаш за безбройните вицове, или искаш да узнаеш наистина ли живеят там тези герои - неповторими, истински, тъжни, мечтатели, отмъстителни...човеци? Това са разкази, в които уж няма нещо изключително, а "като кабърчета" се забиват в съзнанието ти и усещаш, че мислиш за тях и се усмихваш с усмивката на Джокондата.
понеделник, 4 ноември 2013 г.
Най-хубавата картичка за приятелство
Часът беше по мярка "Без свободен час". Когато заместваме колега не по нашата специалност, провеждаме тема от гражданското образование. Една от предпочитаните от мен е "Аз и другите". След проведената беседа предложих на учениците от 9.в клас да напишат по едно най-добро качество за всеки свой съученик. Приеха с ентусиазъм. Когато вкъщи обобщих резултатите, с радост установих колко много добри думи са намерили съучениците един за друг. Това е чудесно! И така с помощта на техните добри думички им направих най-хубавите картички за приятелство. Вярвам, че много ще се зарадват.
Картинката съм взела от Интернет.
вторник, 29 октомври 2013 г.
Донка Михайлова, За думите
Едва началото на девета седмица, а нямам търпение да споделя срещата си с нова книга.
Донка е на 21 години, почти напълно неподвижна. Тя и нейното братче мечтаят за прости неща - да бъдат като другите - да се движат, да споделят, да мечтаят.... Благодарение на психолога, който работи с децата, чрез Българската национална телевизия България научи за това семейство и пожела да помогне.http://www.btv.bg/shows/preadai-natatak/videos/video/514204068-Za_dumite.html Браво на издателството, което отпечата мечтите и вълненията на Донка, благодаря на своите колеги и ученици, които се трогнаха от историята и закупихме тази малка малка книжка с бисерчета.
Дано да помогнем! Можете да го направите и вие http://pechatnaknigi.com
Донка е на 21 години, почти напълно неподвижна. Тя и нейното братче мечтаят за прости неща - да бъдат като другите - да се движат, да споделят, да мечтаят.... Благодарение на психолога, който работи с децата, чрез Българската национална телевизия България научи за това семейство и пожела да помогне.http://www.btv.bg/shows/preadai-natatak/videos/video/514204068-Za_dumite.html Браво на издателството, което отпечата мечтите и вълненията на Донка, благодаря на своите колеги и ученици, които се трогнаха от историята и закупихме тази малка малка книжка с бисерчета.
Дано да помогнем! Можете да го направите и вие http://pechatnaknigi.com
събота, 26 октомври 2013 г.
Лиза Сий, Снежно цвете и тайното ветрило
Нова седмица - нова книга.
През 19 век на китайските момичета бинтоват краката - пръстите се подвиват до стъпалата. Този болезнен ритуал, който цели съвършено стъпало и е условие за добре сключена сделка за брак, завършва понякога дори със смърт. Роденото момиче в семейството почти се смята за проклятие - това е само още едно гърло повече. Женският живот не струва нищо. Жената е ценна само ако се сдобие с мъжка рожба. В тези тежки години на глад, чума, бунтове жените общуват помежду си с древен писмен код - нюшу. Изписани върху ветрила или избродирани на кърпички, символите разкриват техните радости, страдания, стремежи.
"Два славея извиват нощна песен."
"Двойка птички пърхат във върхарите на едно дърво. Ведно политат те в небесата."
"Леглото озарено е от лунна светлина. Аз мисля, че снежецът е това във ранна зимна утрин. Със поглед взрян във нощното небе, любувам се на пълната луна. Коленича, обзет от тъга по дома."
"Две птички в полет - сърца, биещи в едно. Слънцето озарява крилете им, напоява ги с целебна топлина. Под тях се разстила земната шир - само тяхна."
"Ние сме двойка мандаринки. Два феникса, прелитащи в небето."
неделя, 20 октомври 2013 г.
Учител с главна буква
Предстои да отбележим един прекрасен ден - Деня на будителите. Свеждаме глави и размишляваме за силата на духа и смелостта да промениш света около себе си. Само преломните епохи ли раждат своите герои? Има ли днес условия, за да се запали паисиевския пламък, има ли нови апостоли на свободата, на знанието, на духа....? Напоследък много се вълнувам от постиженията на своите колеги от различни области. Интересувам се и все по-често се възхищавам на чуждия опит и размах в работата. Не съм чуждопоклонник, но не мога да си затварям очите пред духа на истинските новатори.
Много модерно стана в последно време да се провеждат т. нар. обучения за квалификация на педагогическите специалисти. Често обаче учителите се връщат от тях не напълно удовлетворени - приказките са да се излезе от рамката, а това, което накрая очакват от теб, се оказва, че е вкарано в точна и ограничена рамка.
Наскоро писах, че съм запленена от докладите, представяни на конференциите TED.
TED е абревиатура от англ. ез. /Технологии, развлечения, дизайн/ - частен нетърговски фонд в САЩ, известен със своите ежегодни конференции, които се провеждат от 1984 година в Монтерей, Калифорния, а от 2009 г. - в Лонг Бийч, Калифорния. Мисията на конференциите е разпространение на уникални идеи. Темите са разнообразни - наука, изкуство, дизайн, политика, култура, бизнес, глобални проблеми, технологии, развлечения. Искам да ви представя един учител - Стивън Риц!четвъртък, 17 октомври 2013 г.
Предизвиквам те да ме учиш
Урокът, за който ще споделя, не е нещо изключително, но реакцията на учениците показа удовлетворение, у някои пробуди нови различни чувства... Веднага споделих с колежка, защото аз също бях много доволна от резултата. Заявих, че няма да го описвам, но когато се прибрах, пак започнах да следя материали от конференциите TED /Благодаря много на Мария Сонина, че ми ги препоръча!/ и попаднах на лекцията на Рамзи Мусалам - Три правила, които разпалват ученето. С радост открих, че съм приложила успешно важни правила - събуждане на любопитство и желание за учене. Затова все пак реших да споделя. Някой може да хареса и приложи.
вторник, 15 октомври 2013 г.
Елиф Шафак, Копелето на Истанбул
Седмица №7 от проекта "Не е вредно да се чете..."
Красивата Елиф Шафак е една невероятна разказвачка!
Красивата Елиф Шафак е една невероятна разказвачка!
А на мен ми е трудно да преразкажа историята за геноцида над арменския народ. Когато я четете, трябва просто да почувствате онова, което четете, да позволите на сърцето си да е съпричастно, да страда и да обича човека с всичките му противоречия, грешки, възходи и падения.
Затрогваща история на две жени /арменка и туркиня/, които се срещат в търсене на отговори за своето и на предците си минало. И срещата е в Истанбул. Усещаш пъстротата му, уханието на подправки и изобилие от храна... Не се притеснявайте, това не е турски сериал, това е история, която четеш на един дъх - колкото и да искаш, не можеш да си я разпределиш за седмица.
След излизане на книгата срещу авторката е повдигнато обвинение за обида към турската национална идентичност заради изказвания на нейните герои, свързани с арменския геноцид от 1915 г. Присъдата, която би могла да получи, е затвор между 6 месеца и 3 години. Елиф Шафак е оправдана.
Ето тук http://www.jenite.net/2013/05/elif-shafak-30.html друга нейна читателка е записала любими цитати от авторката.
понеделник, 14 октомври 2013 г.
В дома на писателя
Какво по-прекрасно място да се проведе урокът биография в родния дом на писателя или в къщата музей, която благодарните потомци са подредили!
Така ми хрумна да събера адреси за виртуално пътешествие по тези трогателни места. За начало списъкът ми включва авторите от задължителната за ДЗИ програма по литература. С голямо разочарование констатирах, че по-голямата част от музеите нямат собствен сайт, информацията за тях е от туристически адреси, от любители фотографи, дори от ученически домашни. Най-вълнуващи се оказват малкият брой кратки филми, които някоя телевизия се е сетила да направи и то по-често да ни покаже какви неблагодарни наследници сме, и с право. Липсата на информация по темата "дом на писателя" за някои автори направо е потресаваща и срамна. Последното ми лично впечатление е от родния дом на Никола Вапцаров в Банско. Прекрасно място. Никога няма да забравя портрета, пронизан от куршуми, личното тефтерче на поета, гласа на неговата майка... Музеят е наистина много хубав, а няма собствена страница в Интернет. Това е изумително! Ами, организирайте ученически конкурс за изработване на сайт - такива предложения ще получите, че ще се затрудните в избора на победител.
Съжалявам за тона, но ако решите да разгледате адресите, които открих, ще разберете гнева и срама ми.
Съжалявам за тона, но ако решите да разгледате адресите, които открих, ще разберете гнева и срама ми.
Абонамент за:
Публикации (Atom)




