Тридесет и трета седмица в "Читать не вредно, вредно не читать!
Атанас Далчев е известен в учебникарската литература с така наречената поезия на вещите. http://liternet.bg/library/bl/d/adal.htm . Малко обаче се познават личните му вълнения, мисли, съкровен свят...
Тази книга отваря някои нови страници за него и света, в който е живял.
Дъжд
Както вървя из улицата, неочаквано почва да вали...
Обичам дъжда. Като ме заставя да престоя в бездействие четвърт-половин час под някоя стряха, той ме освобождава от моя бяг подир грижите и ми връща погледа за света, благодарение на него аз отново гледам и мога да бленувам....
Някога, когато бях млад, обичах да другарувам с по-възрастни от мене. Сега за приятели предпочитам млади хора. Старите няма вече на какво да ме научат - аз сам остарях, докато чрез младите долавям полъха на новота, надниквам сякаш в бъдещето.
Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре.
Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.
Един ден, след като е посетил Луната, човек ще обиколи и други планети. И тогава ще види колко хубава е била земята и ще разбере, че е живял в рая, но не е знаел и не е оценил това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар