В едно междучасие обяснявахме на ученичка идеята и я подканихме да "освободи" една книга. А тя отговори: "Та аз имам само една." Бях потресена... И едновременно с това си обясних защо куфарът толкова бързо остава празен. Възрастните не са знаели какво е да си добър родител. Скъпият телефон, шофьорската книжка... не бива да са единствените желани подаръци.
И ако първоначално почувствувах огорчение от "разграбването", сега гледам с надежда. Малкото ни тържество по повод Деня на книгата е провокирало много ученици да пожелаят Книга. Ще продължим да "освобождаваме" книги от своите библиотеки, но и трябва да потърсим обратната връзка - да накараме учениците да споделят прочетеното в клас, а защо не и в мрежата.
И още си мисля, че ни е нужно училище за родители. Неотдавна една майка, живееща в Америка http://pelageya2.blogspot.com/p/blog-page_9.html, сподели в блога си как в тяхното училище в началото на всяка учебна година се провеждат обучения за родителите - доколко и как да помагат на децата с домашните работи, какви въпроси да задават, когато детето се върне вкъщи... Така родителят чувства подкрепа, става истинска част от общност, за която пожелава и той да направи нещо.
Спомням си и още един случай. Колежка ми разказа как в училище в Испания, където учат внуците и, се отбелязва денят на книгата. Всеки родител получава списък от например 5 книги, според възрастта на детето, които трябва да закупи. Ако не може сам, училището се ангажира да контактува с издателствата. За празника на книгата в училището се организира тържество, на което всяко дете получава тези книги красиво опаковани. Но, това не е всичко! До края на учебната година детето води дневник за прочетеното и всяка седмица, преди да го види учителят, родителят се е подписал в уверение на това, че съответният брой страници са наистина прочетени.
Ето така се култивира фиданката, за да даде добри плодове! Дано успеем и ние!
Няма коментари:
Публикуване на коментар