събота, 12 април 2014 г.

Митология на прехода, Алек Попов


Тридесет и втората ми седмица не е от най - удовлетворяващите...
Името на Алек Попов нашумя след излизането на филма "Мисия Лондон" по едноименната му книга. У "наше село" нямаме кино :) и се наложи да изчакам излъчването му по БНТ. И слава богу, защото не го изгледах докрай - толкова ме хвана срам за героите, които бяха "българи"... Е, аз не се смятам за такъв българин. Не искам светът по този начин да гледа на представителите на моята нация. Така както не искам да приема, че Бай Ганьо е национален тип. Да, никой не е съвършен, надали има човек със безупречна култура на поведение, маниери, мисли... и все пак.
Та, след  "злополучната"  ми първа среща с този автор дълго време изобщо не посягах към негови книги дори само да прочета анотацията към тях. Тези дни отскочих до местната библиотека и ето ме с книга на А. Попов "Митология на прехода"

То и за прехода се заричах да престана да чета, ама така било писано...
Представянето на книгата твърди, че художествената версия на една епоха е доста по-вярна от историческата. Не знам дали е по-вярна /историците със сигурност биха възразили сериозно/, но съм сигурна, че е по- въздействаща и има немалко случаи, които са ме карали да мисля, че ако авторите на учебниците по история бяха писатели, децата със сигурност биха знаели повече от историята.
А сега съвсем малко за книгата. Черният хумор не е сред предпочитаните от мен художествени изразни средства, но аз съм упорит читател и ще се справя.
Книга за доносници и тяхната съвест, парадоксално и дори гротесково представяне на консуматорския характер на общество, абсурдите на живота, на ценностите...
Интересно ми е ако съвременен тийнейджър прочете тази книга, как ще я възприеме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар