Защо „закрити вратА”?

Оказва се, че не само в тестовите задачи за ДЗИ има случаи от българския правопис, които не се подчиняват на правилата от СБКЕ, които се и променят доста напоследък.

Второкласник ме попита: защо ”отворени уста”? Не знам как го обясняват колегите от начален етап, освен с неприемливото за децата: ами, просто се помни, не е по правила. И все пак ето го и обяснението:

В старобългарския език съществителното име врата е било от ср.р. и е имало само форми за мн.ч. По силата на тогавашното граматическо съгласуване определението към него (прилагателно, причастие) също е било в мн.ч.

Впоследствие врата е била преосмислена като съществително от ед.ч. и заради окончанието -а е преминала към имената от ж.р. Все пак в някои словосъчетания се е съхранила старата морфологична характеристика, което обяснява и формата за мн.ч. на причастието в закрити врата.

Има и доста други подобни съчетания:  градски врата, пътни врата, входни врата, черковни врата, райски врата и др. Сред тях са и известните от Ботевата поезия чужди врата (Хлапак дванайсетгодишен,/ овчар го даде майка му,/ по чужди врата да ходи…), проходът Траянови врата и дунавският пролом Железни врата.

Аналогични са словосъчетанията с друга дума в българския език – уста:отворени уста, големи уста, широки уста, пълни уста. Съществителното уста също е било от ср.р. мн.ч. в старобългарския език и е извървяло граматическия път на врата – до ж.р. ед.ч

Източник: http://pavlinav.wordpress.com/ Благодаря на авторката на прекрасния блог, който със сигурност ще посещавам често. Поради това, че големите специалисти по проблемите на правописа все нещо променят, за да се издават нови речници и учебници през две години, и на учителите често им се налага да питат...

А ето и още  един много полезен сайт на същата авторка http://kaksepishe.com/