Тридесет и четвърта седмица в "Не е вредно де се чете, вредно е да не се чете"
Мисля, че за пръв път се срещам с толкова необичайни приказки - финландски.
Това според мен са приказки само за възрастни.
В "Пролетна песен" Снусмумрик се стреми към усамотение, за да сътвори своята необикновена песен. Но в този си стремеж той забравя да забелязва другите, дори тези, които искрено го обичат и му се възхищават...
"Една страшна история" говори страстта у някои да си измислят невероятни истории...Дали това винаги е забавно?
Филифйонката от "Филифйонката, която вярваше в бедствия" е една история за страховете ни, за нуждата да споделяме и да срещаме подкрепа, за смелостта да се изправиш срещу страховете си и да ги победиш.
Приказката, избрана да озаглави книгата, "Невидимото дете" е една много поучителна за възрастните история. Ако много често плашат детето, то може да стане невидимо. Също ако възрастните са иронични спрямо детето, то "избледнява по краищата и почва да става невидимо."
"Седрик" е за равносметката, която правиш, ако знаеш, че не ти остава много от земния ти път. За безсмислието на вещите и за смисъла на големите мечти. И т. н.
Много би ми било интересно да разбера така ли разбират посланията други читатели, или откриват нещо съвсем различно, което не съм разчела?
Петя, у меня в детстве была книга, в которой были собраны три сказочных произведения скандинавских авторов:
ОтговорИзтриване— Ян Экхольм. Тутта Карлсон Перая и единственная, Людвиг Четярнадцатый и др.
— Турбьёрн Эгнер. Люди и разбойники из Кардамона
— Туве Янсон. Шляпа Волшебника.
Читала много раз, зачитала до дыр. Спасибо родителям — переплели, и теперь книга стоит на книжной полке моей дочери: она прочла её несколько лет назад.
Спасибо, что поделились. Супруг прочитал тоже и сравнил с "Маленьким принцом" Экзюпери.
ОтговорИзтриване